Това е малък изкуствен геотермален гейзер, разположен в северозападната част на Невада. Това е „една от най-красивите забележителности на Невада,“ Гейзерът е малко известен не само за туристите, но и за самите живеещи там.

Той се е появил съвсем случайно през 1916 г., когато пробивали кладенци, но вместо това отворили геотермалния джоб.

Започвайки от 1964 г. кипящата вода започнала да прониква на повърхността, създавайки с разтворените минерали във водата необикновен пейзаж.

Стените на гейзерът продължават да растат и сега. Според последните данни, те са достигнали 1,5 височина.

Гейзерът постоянно изхвърля три струи вода. Минералите, водораслите и цианобактериите му придават необикновена окраска.

Сътрудниците на Университета по инженерство и технологии в Лима в сътрудничество с творческа агенция MAYO-DRAFT FCB са разработили билборд, който може да събира вода от въздуха, а след това да го преобразува в питейната вода.

В града Лима валежите са редки, но влажността е 98%. MAYO-DRAFT FCB  с помощта на дадения билборд помага на местните жители, които поради липса на питейна вода, вадят вода от замърсени кладенци, да пият чиста вода.

Билбордът съдържа система от филтри, кондензатор и съд за съхранение на питейна вода. Въздухът преминава през устройството и чрез обратна осмоза се получава вода годна за пиене. Тя се събира в резервоар.

Билбордът дневно произвежда около 96 литра питейна вода за местните жители и туристи спрели, за да утолят жаждата си.

Следва да се отбележи, че след инсталирането на билборда вече е генерирана от въздуха над 9450 литра вода.

Веднъж в Сирия един пътешественик видял как трима пастири пуснали стадата си да пият от един кладенец. Той се чудел: „След като се напият, как ще намерят собственика си?“
Пътешественика смятал, че животните ще се объркат, но това не станало. Когато се напили един от пастирите извикал: „Мен-ах“, което на арабски означава „Следвайте ме!“ На това повикване се отзовали около трийсет овце, които тръгнали след своя господар.
Втория пастир направил същото и овцете тръгнали след него. Останалите животни принадлежали на третия.
Пътешественика помолил първия пастир да му услужи с палтото и шапката си. Когат ги наденал, той повикал овцете. Някои от животните го гледали с любопитство, но никоя от тях не дала признаци, че ще го последва.
– Защо те идват само, когато ги повикаш ти?-попитал пътешественика.
– Разбира се, след всеки тръгват само болните. Здравите овце никога няма да тръгнат след непознат, защото не познават гласа му.
Пастиря от време на време силно подвиква на овцете, за да им напомни за своето присъствие. Те познават гласа му и вървят след него. Но ако чужд ги повика, те настръхват, гледат тревожно и ако този глас се повтори бягат от призоваващия.

Жега е. Жар се сипе от небето. Маранята бавно извива снагата си над полето. Само един човек, загубен в тази пустош, копае ожесточено земята. Ямата става все по-дълбока и по-дълбока. Под краката му избликна вода, но радостта му нямаше край, когато достигна с лопатата пласт глина. Ръцете му започнаха да работят още по-бързо.
– Ето, това ми трябва.
Като тих полъх се отронват думите от засъхналото му гърло.
С радост напълни една кофа с глина и я качи горе. После още една, още една……., докато край ямата се образува добре оформена купчина от лепкавата маса. Уморен, леко се подпря на образувалото се хълмче.
Замаян протегна ръка към тъмната купчинка и започна да извайва копие на фигурата си.
На третия ден скулптурата бе завършена. Човекът дълго я разглежда и със задоволство добави:
– Сега ще ме помнят дълго, мога да умра вече.
Минаха години. В горещия ден, хората минаващи от там, пускаха кофа в дълбокия кладенец и пиеха до изнемога, подпирайки се на страно оформилата се купчина глина.
– Какъв прекрасен човек ще да е бил този, който е изкопал кладенец на това място – казваха с благодарност пътниците.