Веднъж в Сирия един пътешественик видял как трима пастири пуснали стадата си да пият от един кладенец. Той се чудел: „След като се напият, как ще намерят собственика си?“
Пътешественика смятал, че животните ще се объркат, но това не станало. Когато се напили един от пастирите извикал: „Мен-ах“, което на арабски означава „Следвайте ме!“ На това повикване се отзовали около трийсет овце, които тръгнали след своя господар.
Втория пастир направил същото и овцете тръгнали след него. Останалите животни принадлежали на третия.
Пътешественика помолил първия пастир да му услужи с палтото и шапката си. Когат ги наденал, той повикал овцете. Някои от животните го гледали с любопитство, но никоя от тях не дала признаци, че ще го последва.
– Защо те идват само, когато ги повикаш ти?-попитал пътешественика.
– Разбира се, след всеки тръгват само болните. Здравите овце никога няма да тръгнат след непознат, защото не познават гласа му.
Пастиря от време на време силно подвиква на овцете, за да им напомни за своето присъствие. Те познават гласа му и вървят след него. Но ако чужд ги повика, те настръхват, гледат тревожно и ако този глас се повтори бягат от призоваващия.