Крачеше нервно в стаята, а мислите му течаха бързо, като придошла река. „Знам къде греша, но ми трябва малко късмет.  Но аз съм късметлия, имам дъщеря, която е най-доброто момиче на света. Какъв по-голям късмет от този искам. Вярно е, че рядко се виждаме, но сега тя работи здраво, а и скоро ще се омъжи. Навярно трябва да благодаря на Бога, че имам някой, който означава нещо за мен. Тя никога не ми прости, че не опазих котката ѝ. Толкова много страдаше тогава, но аз не ѝ се извиних“.

Мъжът беше обронил глава и тъжно се вглеждаше в мрака.

На другия ден я видя. Това беше неговата Диди. Когато младата жена приближи, той успя само да каже:

– Сигурно си решила да се увериш, че съм жив и здрав?!

– Да снощи доста се колебаех, – каза спокойно тя.

– Но все пак се реши! – възкликна той със светнал поглед.

– Има неща, които исках да разбера ……

– Диди, съжалявам, всичко е такава каша. Съжалявам, че загубих котенцето, което толкова много обичаше. Най-много съжалявам, че загубих теб. Но това стана не защото не те обичах, Диди, …

– Естествено.

– Ти не ми вярваш, но не знаеш какво означава да си пристрастен към нещо, което те кара да рушиш всичко ценно в живота си. Знам, че звучи така, сякаш не искам да поема отговорност, но Диди, аз водя непрекъснато тази борба, наистина го правя или се опитвам поне ….

– Татко…..

– Това е по-силно от мен…. Няма значение, едва ли ще ме разбереш. Не търся и прошка, щом съм такъв скапан човек, макар и твой баща. Съжалявам, съжалявам…….

– О, татко, татко…..

– Искам да ти кажа, че те обичам и че ти си най-важното нещо в живота ми. Щом изляза от тук, ще изкупя вината си, обещавам ти.

Той млъкна, а тя се взря в пропитите му с болка очи. Какво можеше да му каже?

Проблемът не беше в това, че баща ѝ не я беше обичал, а това, че той неумело е показвал любовта си, а тя не беше го добре разбрала.

Ето защо великото отмъщение, което беше приготвила за него и което бе обсебило живота ѝ, се оказа едно недоразумение.

Учени от Нюйоркския университет в Абу-Даби, Обединени Арабски Емирства, са създали лъжица, която променя вкуса на храната.
За да направите храната солена, сладка, горчива или кисела, просто да настроите вашата лъжица на избрания от вас вкус. Разположените на нея електроди безпогрешно въздействат на вкусовите рецептори и храната ще ви се стори такава, каквато бихте искали да бъде.
Като допълнение, учените са разработили електронен мундщук за течности със същите характеристики.
Тестването на прототипа на устройството, учените са предложили на 30 доброволци То е съдържало обикновена вода и овесена каша, приготвени без добавка на сол и захар. Точността на пресъздадения вкус се оценява на 40-83%, в зависимост от желания резултат. Най-трудно се оказало да се направи храната с горчив вкус.
Някои пациенти се оплакват също така, че им пречи металния вкус на самите електроди. Учените са обещали, че ще работи за решаването на тези проблеми.
Новите устройства могат да окажат незаменима услуга на тези, които са принудени да са на диета, например пациенти с диабет или имащи проблеми със сърдечно-съдовата система. Те са принудени да се ограничават с приема на сол и захар.

Ранното сутрешно слънце събуди гората. Семейство мечки се надигна от бърлогата.
Малкия мечок тича към масата сяда на стола си и поглежда в малката си чинийка, но там няма нищо.
– Кой е изял кашата от паничката ми? – пищи разстроено мечето.
Идва бащата мечок, сада на големия си стол и мощно изрева:
– Кой ми е изял кашата?
Майката мечка крещи от края на поляната:
– Всяка сутрин едно и също! Аз още не съм приготвила тази глупава каша!

Една богата дама минавала край един беден дом и чука в весел смях. Веднага поръчала на слугата си:

– Иди и разбери, какъв празник имат.

– Това е семейството на дърваря, – доложил слугата. – Днес той е успял да продаде дървата и всички са се нахранили със сладка каша. За това се и радват.

„А на моя мъж бизнесът се влошава“ – тъжно си помислила дамата.

Скоро жената отново минала от там и чула смях. Изпратеният слуга обяснил:

– На дърварят му се е родил син! Те едва изхранват трите си деца, а на четвъртото се радват.

„А моите дъщери ми създават само проблеми“ – с тъга си помислила богатата дама.

Когато богатата жена за трети път чула от този дом да се разнася смях, тя сама почукала на вратата му и попитала стопанката:

– Защо винаги сте така весели?

– У нас всичко е хубаво и сме добре, за това се и веселим, – отговорила простодушно жената.

Тук дамата не издържала и отишла при местния магьосник. Тя му разказала за семейството на дърваря и възкликнала:

– Това не е справедливо! Моят живот е постоянно мъчение, а това семейство непрекъснато се радва.

– Ти имаш богатство, мъж, умни дъщери. Какво искаш повече? – изненадал се магьосникът.

– Направи ми магия за щастие.

– Аз не мога да направя това, което ти не забелязваш, когато е близо до теб, – въздъхнал магьосникът.

Една възрастна жена имаше крава, порода „Олдърни“ и гледаше на нея като на своя дъщеря. Не можеше да й отидеш на гости дори за четвърт час, без да чуеш за чудното мляко и интелигентност на животното. Целият град знаеше за кравата на мис Бети.
Веднъж, когато поради невнимание кравата  паднала в една варница. Всички проявили голямо съчувствие.
Тя стенела така жално, че скоро я чули и спасили. Но бедното животно било загубило голяма част от козината си и когато го измъкнали, изглеждало голо, измръзнало и нещастно в ощавената си кожа.
Всички съжалили животното, макар че някои не могли да скрият усмивката си при смешния му вид. Мис Бети направо си изплакала очите от скръб и ужас. Казваха, че мислела да опита с маслена баня. Този цяр бил вероятно препоръчан от някого, чийто съвет тя потърсила, но предложението  било отхвърлено от капитан Брани. Той предложил нещо съвсем друго:
— Направете й жилетка и гащи от мек вълнен плат, госпожице, ако искате да остане жива. Но моят съвет е: заколете веднага горкото животно.
Мис Бети изтрила очите си и поблагодарила сърдечно на капитана. Тя се заловила за работа и не след дълго целият град види как кравата отива кротко да пасе в тъмносиви одежди от каша.
Вие виждали ли сте някога крави, облечени в сива каша?