Posts Tagged ‘катеричка’

Катеричка причинила пожар

събота, август 12th, 2017

unnamedПожар, избухнал във фабриката за сирене в Бърнаби, Британска Колумбия, Канада, довел до много големи загуби, а виновникът се оказала обикновена катеричка.

Зверчето прегризало един от електропроводите, което довело не само до огъня в мандрата, но и остави без електричество местните жители.

Пожарникарите, които дошли на мястото на произшествието, не могли веднага да се справят с огъня, защото линията на електропровода в този момент още е била активна.

Гасенето на пожара продължило 12 часа. Въпреки това, готовото сирене не пострадало, защото се намирало в хладилника, захранващ се от резервен генератор, но около 75 хиляди литра мляко се развалило.

Освен това, работата на фабриката ще бъде спряна минимум за една седмица. Служителите трябва да отстранят последствията от пожара и да използват по някакъв начин прокиснатото мляко.

Ранена катеричка сама отишла при ветеринар

четвъртък, юли 9th, 2015

83939Интересен случай е станал във финския град Сипо.

Контузена катеричка само отишла в местната ветеринарна клиника и се качила на рамото на специалиста по малки животни.

Лекарят внимателно се отнесъл към животинчето.

От носа на катеричката текла кръв. Зверчето било силно отслабнало. Лекарят нахранил малкото с ябълка, дребни трици от зърнени култури и го напоил с вода от спринцовка.

Тогава пациентът „започнал да се усмихва“.

– Най-вероятно животинчето е паднало от дърво и си е разбило носа. До сега не съм виждал диви животни сами да идват да търсят помощ, – споделил ветеринарят.

Не знам как да се сприятеля

понеделник, февруари 9th, 2015

енот1-350x189Имало едно малко миещо мече Енот. То се бояло от всичко и за това нямало приятели. Трудно му било да се запознае с някого.
Всяка сутрин то ходело за съчки до реката. Но с пръчките не можело да говори и му било скучно.
Една сутрин мечето забелязало на реката катеричка. Тя миела гъбки и ги слагала в кошницата си. Мечето се изплашило и тихо преминало реката, така че тя да не го забележи. То харесало много катеричката и си мислело само за нея.
Един ден, когато преминавал реката на едно по отдалечено място видял, че катеричката изпуснала кошничката си във водата и тя заплувала по течението към мястото, където бил Енота.
Катеричката се опитвала да я отлони с пръчка към брега, но тя била вече отишла много далече.
Тези гъби катеричката ги е събирала цяла година, станало и тъжно, че ги губи и заплакала.
Мечето стояло като вдървено, но това бил единственият случай, когато можело да помогне на катеричката. Енотът много се страхувал да направи това, защо и сам не знаел.
Кошничката го приближавала, коленете му се разтреперали, нещо го стискало за гърлото, пот избил на челото му, станало му студено.
И когата кошничката започнала да се отдалечава от него, той най-накрая се решил. Скочил във водата и потънал до кръста, но хванал кошничката и я изнесъл на брега.
От студената вода всичкте му страхове се стопили. Мечето смело отишло при катеричката подало ѝ кошничката и казало:
– Ето ви кошничката, не се притеснявайте.
Катеричката много се зарадвала, погледнала Енота и казала:
– Много благодаря. Ти си истински приятел.
Малкото мече заподскачало щастливо. Никой до сега не му е казвал толкова хубави думи.
– Но ти си мокър, – казала катеричката, – ела у нас да се изсушиш.
Двамата отишли при катеричката, пили чай, яли сладки и дълго разговаряли.
От тогава мечето и катеричката станали приятели и си помагали.

По-добри същества

вторник, декември 23rd, 2014

imagesБоби се разхождаше из боровата гора. Оглеждаше земята , наслана с борови иглички. В нея сякаш виждаше майсторските покривки на кака Деша.

Боби измерваше на око високите дървета дървета отгоря  надолу и обратно. Реши да ги преброи, но една скоклива катеричка привлече вниманието му. Тя имаше разкошна рунтава опашка. Подскачаше от клон на клон като пружинка.

Изведнъж се появиха още три. Те сякаш се гонеха и играеха по клоните.

Една от тях внезапно тупна на земята. Тя погледна Боби с живите си любопитни очи и се сви на топка. Когато Боби направи крачка към нея, тя бързо полетя към клона над главата му.

Постоя малко, след това се изкачи по-нагоре. Когато почувства, че вече не е застрашена, замря и започна да наблюдава Николай, застанл зад гърба на Боби.

– Тук е пълно с тях, – засмя се Николай. – Искаш ли да ти я подаря?

И той се прицели в красивото животинче.

– Ще я препарираш и ще си я гледаш вечно, – подхвърли Николай.

Нещо трепна в душата на Боби.

– Недей! Не бива! Какво ти е направила животинката.. Аз обичам животните. Знаеш ли колко изхвърлени животни съм приютил в дома си. Бог е създал животните, за да напомни на човека, че има по-добри същества от него.

Последваха три изстрела и три шишарки тупнаха на поляната.

“ Нима  ще посегне на животинчето, за да го превърне в кожа и вата?“ – помисли си Боби.

Боби погледна приятелят си. В този момент Николай му се струваше чужд и противен.

Скъпи, това е за теб

сряда, ноември 27th, 2013

Къщата се намираше близо до гората.
В едно прекрасно и напълно обикновено утро Дина тръгна на работа, но на пътеката намери замръзнала катеричка.
Защо го направи и тя не знаеше, но взе животното и като мислеше, че е умряло, хвърли го в дома си.
„Все за нещо ще стане“ – помисли си тя…..
И тръгна на работа. Синът й беше на училище, а мъжа й в този ден щеше да се завърне от командировка.
След час началникът надникна в отдела и казва на Дина:
– Мъжът ти позвъни по телефона и ме попита нещо странно: „Наред ли е жена ми?  Да сте забелязали нещо странно у нея?“ И пожела веднага да се прибереш в къщи.
Оказа се, че катеричката съвсем не е била мъртва, а само замръзнала.
Когато животното се постоплило, решило, че този дом е негов и може да прави каквото си иска. Хапнало от палачинките оставени на масата, а останалите ги разхвърляло наоколо.
Когато вратата на дома се отворил, катеричката се скрила.
Представете състоянието на влезлия мъж, който отсъствал четири дни от дома си, а на масата заварил бележка от жена си: „Скъпи , това е за теб“.
В случая е ставало въпрос за палачинките оставени в чинията на масата, но мъжът от къде да знае това?

Колко играчки ще ми купиш

събота, октомври 12th, 2013

Шест годишно момиченце и изведнъж му расте втори зъб  до другия. Зъболекарят казва на майката:
– Млечният зъб трябва да се извади, а вторият с времето ще заеме мястото си.
До сега на това дете не е ваден зъб, освен това млечният стои здраво и не се клати. Майката е притеснена, от мисълта: „Колко много ще я боли! Как ли ще го понесе моето малко момиченце?“
За да утеши дъщеря си след ваденето на зъба, майката купи много хубава плюшена катеричка, която реши да даде на момиченцето си щом излезе от зъболекарския кабинет.
Най-накрая настъпи и този ужасен ден. Нищо неподозиращото момиченце влезе в кабинета при зъболекаря. След минута от там се чу пронизителен вик. Сърцето на майката се обля в кръв….
И ето, от кабинета извеждат нейното разплакано момиченце.
Детето погледна майка си, обвинявайки я, само с очи, за предател. Без да отрони нито думичка седна до нея.  Майката припряно извади от чантата си катеричката, подаде я на детето и започна да го утешава тихичко.
– Всичко ще се оправи. Ще ти се появи ново зъбче. То точно ще застане на мястото на изваденото……
Момиченцето взе играчката, дълго я гледа и въртя в ръцете си. Изглежда и допадна. Зарови нос в пухкавата катеричката и със стиснати зъби изсъска:
– Колко играчки ще ми купиш, ако си извадя всичките зъби?

Домакиня

четвъртък, октомври 18th, 2012

Колко чести работещите жени завиждат на тези, които се занимават само с домакинска работа. Те се учудени, когато ги чуят да се оплакват от живота.
В последните години се появи нов синдром, синдромът на домакинята. В основата му лежи невротична депресия, която се проявява като спадане на настроението, ниско самочувствие, чувство за неувереност, усещане за незначителност в живота на семейството.
Домакинята има чувството, че я използват в качеството на обслужващ персонал и другите не забелязват колко време и сили изразходва за да създаде уют около тях. Еднообразната домакинска работа не носи чувство на удовлетвореност. „Колкото и да чистиш, все неприбрано и непочистено остава“.
Жената се чувства като катеричка в клетка, става раздразнителна и от всяко нещо се разплаква. Състоянието ѝ още повече се утежнява от умората. В грижата за дома не е включена почивка, а ако в дома има и малки деца, то домакинята години наред може да бъде лишена от нормален сън.
Жените имат нужда от любов и внимание, а на домакините често това е в недостиг, за това подозират мъжете си в изневяра и се смятат за безполезни особено за вече порасналите си деца. Често драматизират незначителни ситуации, особено когато става въпрос за здравето на децата.
Поради апатия тези жени изглеждат занемарени. На тях им е безразлично как ги възприемат околните. Лицата им обикновено са мрачни. Те често гледат телевизионни сериали и бурно преживяват в тях бушуващите страсти. От това разтройство все по-често страдат млади жени на 25-30 години, заети само с домакинска работа.
Какво да се прави тогава?
Ако сте домакиня и не можете да промените ситуацията, опитайте се да промените отношението си към хората. Признайте си, така ли искате да работите или вашето желание е продиктувано от принципа „Хубаво е, когато нас ни няма“?
Научете се да уважавате себе си и работата, която извършвате. От вас зависи какви ще израснат децата ви. Нито един педагог, колкото и голям да е, но може да изиграе такава важна роля в живота им , както вие. Освен това колко много професии вмествате в ежедневието си? Вие имате с какво да се гордеете.
Създайте си хоби, всяка жена трябва да бъде „изненада“. Вслушайте се в себе си и непременно ще откриете скрития във вас талант.
В крайна сметка Дж. К. Роулинг е написала „Хари Потър“ , когато е била безработна с малката си дъщеря на ръце. Агата Кристи е измисляла сюжетите на своите криминални истории, докато е била в кухнята. Безработната Астрид Линдгрен е измислила своите забележителни истории, докато се е опитвала да приспи детето си. Художничката Зинаида Серебрякова „най-хармоничен талант в Сребърния век“ най-много е обичала да рисува портрети на своите деца и близки.
Има много такива примери. Полезно е да се занимава човек със спорт, да танцува, да се разхожда. Физическата активност помага за премахване на излишния адреналин и по този начин спомага за борбата със стреса.
Общувайте с хората. Получавайте колкото се може повече впечатления, така ще дадете работа на мозъка си. Нали знаете, че органи, които не се използват атрофират. Не се затваряйте в домашната клетка.
Запомнете, ако се научите да обичате себе си, на другите нищо друго не им остава освен да се присъединят към вас.