Катастрофа. Всички загинали, но кучето останало живо. В колата били само кучето и неговия млад стопанин. Кучето останало по чудо живо.
То не забравило стопанина си. Постоянно ходило там, където за последен път го видяло. То чакало младежа да се върне и това би станало, ако той беше жив.
Седем години в пек и студ, кучето охранявало последното пристанище на своя приятел.
Местните хора кръстили кучето Константин, т.е. постоянен, верен. Всички очаквали, че след известно време кучето ще забрави за случилото се. Но то всеки ден отново отивало сред автомобилите. Търсело приятеля си сред червените коли, които имали в номера си деветки. Но автомобилите преминавали край него…
През всичкото това време местните жители хранели кучето и се опитвали да го приютят, но то не оставило своя пост.
Така кучето живяло още няколко години, запазвайки верността към стопанина си, който така и не дочакал.
След смъртта на кучето на мястото, където Константин чакал приятеля си, се появи плакат с надпис: „Кучето, което ни научи на любов и преданост“. Вятърът постоянно развявал плаката….
Тогава хората решили да издигнат паметник на вярното куче. Една година след смъртта на кучето, се появил паметник с надпис „Паметник на предаността“.
И сега на мястото на катастрофата стои не живо, а бронзово куче. Кучето, което ни научи на любов и преданост.

Днес ги пуснаха по-рано. Къде да отиде? Живееше сам. Приятелката му го напусна. Родителите му умряха при автомобилна катастрофа. С единствения си приятел вчера се скара и то за какво, някакви се пет лева.
Самотата го бе сграбчила в лапите си, а той само пъшкаше и окайваше съдбата си. Накрая реши. Ще се прибере. Ще сложи чашата на масата. Ще налее от онова хубавото и ще включи телевизора. Какво друго му оставаше?
С нежелание затътри крака към самотната си бърлога. Изкачи се по стълбите и се ослуша. Стори му се, че някъде тече вода. Дано не е забравил някой кран да затвори.
Превъртя ключа и пристъпи плахо напред. Не, не грешеше в банята имаше някой. Беше пуснал силна струя вода и си пееше. Не се двоуми дълго, тихо притвори вратата . слезе няколко стъпала надолу и набра номера на полицията по мобилния си.
– Ало, в дома ми има крадец…..да..на улица…..първия.
Полицаите дойдоха бързо и спипаха набързо нахалника. Странен крадец.
А той, час преди това, извади бутилка шампанско, изпразни я, като си похапна и накрая решил да се изкъпе. Таман си сапуниса  главата… и хоп щракнаха белезниците.
Крадец, натрапник…що за странен индивид? Е, за това си има разследване и правосъдие.

„Титаник“ се е смятал за непотопяем кораб, но още в първия си рейс се е натъкнал на айсберг и е потънал. Около 1500 души са загинали в тази катастрофа.
Оттогава останките на кораба лежат на дъното в северната част на Атлантическия океан на дълбочина 3800 м.
Учените са успели да създадат точна карта на мястото на трагедията, станала на 14 април 1912г.
Направени са около 130 000 снимки и записи на звуковите вълни. Гробницата на известният кораб се намира в пълен мрак. Снимките са правени през 2010г. с две дистанционно управляеми лодки. Особено внимание било отделено на купчината от отломки.
Снимките на участъка с размер от 8 до 5 км показват, какво е станало в нощта през април преди 100 години. Следите на дъното доказват, че кърмата на кораба при потъването се е въртяла, като задната част на въртолет.
На дъното лежат пет големи парни котли, люк от въртяща се врата, къс от корабния корпус тежащ 49 тона и други предмети, които са се озовали на дъното след удара.
Компютърната симулация направена въз основа на снимките, показва точния ход на събитията по време на тази историческа катастрофа.
Възможно е да се получат нови данни за дефектите в конструкцията на този огромен кораб, който се е смятал за чудо на техниката.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.

Интересен инцидент се е случил скоро на една от скоростните автомагистрали в Унгария.
Шейсет и една годишният шофьор Жолт Наджи страдащ от лунатизъм, седнал зад волана на автомобила си, когато спял. Изминал около 50 километра по пътя и при това не предизвикал катастрофа. Просто, нощна разходка.
Смутителя на спокойствието се събудил едва, когато на прозореца на колата му почукал полицай.
По време на съня си, той успял да паркира колата на брега на езерото Балатон.
Автомобилисти вдигнали тревога и се обадили в полицията, когато видели в насрещното движение спящ шофьор по пижама зад волана. В същото време от роднините на лунатика било постъпило съобщение за изчезването му.
Дъщерята на Жолт е пояснила, че не може да се направи нищо със заболяването на баща й. Тя разказва, как са го затваряли в къщи, но той след като заспивал, намирал ключовете и излизал, при това така, както спял.