При кладенеца се събрали три жени. Две от тях се надпреварвали да хвалят синовете си. Едната казвала:
– Моя син е най-красивия. Силен е повече от всички други. И по мъдрост надминава връстниците си.
Другата жена още повече хвалила сина си, а третата  стояла и мълчала. Другите две жени я попитали:
– Защо мълчиш?
А тя казала:
– Моят син е обикновен, в него няма нищо особено.
Тръгнали жените с тежките кофи към къщи, а на среща им синовете им.
Синът на първата се премятал през глава, ходел на ръце, вдигал тежки камъни. А майка му се радва, гледа го и казвала:
– Какъв е само, а?!
Синът на втората застанал на средата на пътя запял като славей и започнал да танцува. Майка му го гледала доволна и щастлива.
А синът на третата притичал до майка си, взел кофите и ги понесъл към къщи.
Наблизо минавал старец. Двете жени се приближили до него и го помолили да отсъди, кой от синовете е най-добрият.
Старецът казал:
– А къде са вашите синове, аз видях само един, – и посочил този който отнасял пълните кофи.

Султанът на Бруней Хасанал Болкиах е обявил за въвеждането на жестоки наказания въз основа на ислямския закон.
Първата фаза на изпълнението на законите на шериата е започнала на 1 май.
В числото на новите мерки от наказания, предвидени от закона са пребиване с камъни до смърт за съпружеска изневяра, содомитски връзки и изнасилвания; отрязване на крайници за кражба; биене с камшици за извършване на аборт или употребяване на алкохол.
Смъртното наказание е предвидено за клевета срещу пророка Мохамед, богохулството и обявяването на лицето за немюсюлманин.
ООН вече изрази силно безпокойство по отношение на въвеждането на строги правила за наказанията в Бруней. Въведена в тази страна наказание в международното право, се класифицират като“ изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране на личността“, подчертаха от ООН.

Молитвата е като дишането. Тя е нещо без, което не можем и ни учи на много неща.

Една вечер Спърджън проповядвал в Лондон за подвига на дякон Стефан. Някой от публиката му подвикнал подигравателно:

– И какво е направил Бог за Стефан, като са го убивали с камъни?

– Как какво? – учудил се Спърджън. – Помогнал му е да се помоли за обвинителите и убийците си с думите: „Не им считай това за грях“.

Талантлива бижутерка, чийто творби струват хиляди долари, разказва как успява да създаде своите забележителни украшения, независимо от това, че се е родил без палци.
48 годишната Анет Гебеди създава прекрасни пръстени, обеци и гривни, инкрустирани с диаманти, опали и други скъпоценни камъни в своята работилница.
Тя създава бижута, без никакви специални инструменти и казва, че не може да разбере как хора, които имат пръсти могат да правят това, което тя умее.
Бижутерката носи кожена гривна, върху, която закрепва необходимите й инструменти. Тя използва и менгеме, за да закрепя стабилно образците върху, които работи.
Гебеди е учила бижутерския занаят в училище, а след това е постъпила в колеж, където се е учила от най-добрите бижутери в Лондон.
Тя се е преместила в Сомерсет преди 24 години и сега има репутация на един от най-добрите майстори във Великобритания.
Най-скъпото произведение, създадено от Анет е огърлица, изработена от 18-каратово жълто и бяло злато с опал и диамант, което тя е направила за себе си, за да отпразнуват 21 – ата годишнина от търговската си дейност. Продуктът, според приблизителни оценки, струва около 40 хиляди долара.

Най-известното ловно оръжие, което използват много индиански племена в източната част на Амазонка е тръба, от която се издухват стрели. Понякога тя достига дължина 5 м. Изпращаните малки стрелички са с отровни върхове.
Любимата отрова на индианците от Амазонка е кураре. Алкалоид от кураре поразява централната нервна система на жертвата. Веществата влизащи в отровата на кураре не са биологично активни, когато попадат в организма през стомашно чревния тракт. Месото на животни, отровени с кураре може да се яде.
Едно от тукашните ловни племена – еквадорските хиваро са се прославили не само с оръжията си, но това, което обстрелват. Те убивали с тях враговете си. На убития отрязвали главата и я намалявали до размера на топка за тенис. Освен това образът на мумията запазвал предишния си облик. Технически този процес не може да се нарече балсамиране, но той предизвиква голям интерес за изследователите.
Костите на черепа се отделят чрез дълъг и тесен разрез в скалпела. Кожата на главата заедно с косата се вари във вода, съдържаща треви със стягащи свойства. На тези места, където преди са били костите на черепа, се слагат горящи камъни, като постепено се намалява големината им. Когато кожата достигне определените размери, камъните се отстраняват и разрезът се зашива.
Хиваро вярват, че тсантса – изсушената глава, дава на ловеца силата на убития неприятел.