Има райони, където преобладават екстремални климатични условия. Времето в тези райони е ужасно. Там човешкият живот е силно застрашен.
Малкото село Оймякон е най-студеният населен пункт на земята. Там живеят само 500 човека.
Средната нощна температура през зимата е от порядъка на -45С, за това пък през лятото въздухът се нагрява до +30С.
През зимата земята е твърда като камък. За да изкопаеш гроб са ти необходими три дни.
Никакви селскостопански култури на могат да израснат тук стабилно. Но жителите са привикнали с екстремалните сезони.
Единственото училище в селището се закрива само тогава, когато температурата падне под -52С.

Индусът Саду Сундар Синг разказвал, че по време на пътешествието си в Хималаите, веднъж седял на брега на малка река. Взел един камък от водата и го разбил, за да види дали отвътре е мокър. Оказало се, че е съвсем сух, независимо от това, че толкова много години е лежал във водата.
Има такива сърца, твърди като камък. Те живеят в Бога, защото Бог е вездесъщ, но Той не живее в тях. Сърцето трябва да прилича на гъба. Гъбата потопена във вода я попива. И въпреки, че гъбата не е вода и водата не е гъба, гъбата съдържа водата и водата изпълва гъбата. Така и сърцата ни трябва да бъдат в Бога, изпълнени с Него.
Всеки, който има взаимоотношения с Исус Христос, е едно с Бога, както дете с баща си. Можете да имате доста обширни познания за Него, но всички те са абстрактна информация, докато ние не се срещнем лично с Господа. Само личната среща с Христос и истинското общение с Него оживява познанията ни с Бога.
Без Исус Христо животът ни е горчив в този свят. По-добре да бъдем лишени от всички светски изобилия, но да бъдем с нашия Господ. Лишението от Бога не може да се възнагради с нито едно от притежанията на този свят. Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.
Колко е хубаво да ставаш сутрин и да усещаш, че Той е с теб. А вечер, когато залязва слънцето да се потопиш в Божия мир.
Нищо няма да загубиш, ако придобиеш Исус Христос.

Живял някъде един човек. Той донесъл на един мъдрец камък и го помолил:
– Благослови този камък.
Мъдрецът взел камъка и го сложил на земята.
– Сега той е благословен, казал мъдрият човек, – защото е на своето място. Когато се намира в ръката ти, камъкът е неустойчив. Той зависи от теб за времето, когато си го държал. Нека сега да лежи на земята и да заеме мястото си. Така ще бъде спокоен и независим. Сега благославям теб и душата ти!
Човек може да благославя, но Божието благословение е по-силно. Човек благославя, но и сквернослови.

Един човек ходел винаги с намръщено и тъжно лице.
– Защо този човек не се весели като останалите хора? – питали се наоколо.
– Защото, – казал опитен познавач на човешката природа, – му се е случило някакво нещастие или негов ближен е имал успех.
Руската поговорка казва: „Съседа не ми дава да спя, добре си живее“.
Завистта е равносилна на убийство. Тя е причината за първото човекоубийство. Голямо зло връхлита хората, които завиждат. Прониквайки в душата на човека, тя приспива съвестта. Кара човек да преброи съчиците в очите на хората, а след това отделя смъртоносна отрова, която отравя човека с подозрителност, горчиви мисли и обиди. На очите се появяват криви огледала, които изкривяват истината.
Сърцето на завистникът е пълно с възмущение, неговият език обвинява невиния, както Аарон и Мариам упрекваха най-кроткия човек на земята  Моисей. Но по-лошото е това, че на пръв поглед завистта изглежда незабележима, но води до предателства и убийства.
Завистливите хора са по-лоши и от зверовете. Животните нападат, когато са гладни или раздразнени, а завиждащия когато е облагодетестван, а с благодетеля си се отнася като с враг.
Един от пороците и недостатъците на човешкия характер е завистта. Тя често се порицава, но същевременно и щателно се скрива. Това е пагубно чувство, крайъгален камък на светския живот.
Завистта е злокачествена язва на душата. Ако човек успее да преодолее това чувство, той ще израсте духовно.

Майка четяла на детето си приказка:

„….. На камъка било написано: Ако отидеш наляво ще загубиш коня си, но ще бъдеш щастлив. Ако отидеш надясно ще загинеш, а коня ти ще бъде щастлив. А ако вървиш направо ще оцелеете и двамата, но ще бъдете нещастни.“

Тя се обърнала към детето и го попитала:

– Ти накъде би тръгнал?

Само не изкривеното детско мислене може да роди такъв отговор. То казало:

– За коня би било жалко, нека живее. Бих оставил коня при камъка, а сам бих тръгнал наляво. Как да обясни майката на детето, защо конникът в приказката е тръгнал наляво с коня?