Нарисуваната през 1642 г. картина на Рембрандт „Настъпването на стрелковата рота на капитан Франс Бенинг Кок и лейтенант Вилем ван Рьойтенбюрг“, в крайна сметка станала известна като „Нощна стража“.
При реставрацията на платното през 1947 г. станало ясно, че думата „нощ“ тук е съвсем неуместна.
Рембранд е покрил картината си с няколко слоя тъмен лак. Дълги години тя се намирала в кметството на Амстердам и станала жерта на саждите от камината.
Почистването на картината заедно с анализа на сенките на персонажите показали, че действието се развива между обяд и два часа следобед.

Във Виетнам може да посетите този „ненормален“ дом.

Той е построен от госпожа Данг Вет Нга. Местните жители не напразно си го харесват.

Освен това, в комунистически Виетнам не приветстват такова странно строителство. Но в този случай на Нга помогнали връзките й. Нейният баща бил известен държавен служител през 1289 г.

Домът се състои от няколко корпуса половината, от които са недостроени.

В него има голямо разнообразие от стаи и за малко пари можеш да пренощуваш на това необичайно място.

Интересно е да се изследва покрива. Всичко тук е необичайно. Лабиринти…..

Стаите също са необикновени. Едно от условията за всеки, който дръзне да преспи на това място е, че не може напълно да затвори вратата на стаята си. Разбира се това е направено за туристи, но все пак е хубаво да се знае, че във вашата стая някой ще надниква..

Във всяка стая задължително има камина.

Тук има и стълба, която не води на никъде….Тя е недостроена

Налудувахме се до насита. Сложихме дърва в огъня. Насядахме около камината  и се разприказвахме. Отначало говорихме само за глупости и си подхвърляхме иронични забележки по един или друг повод. Говорихме за училището, тъпите даскали и неусетно стигнахме до плановете за бъдещето ни.
– Няма да чакам последните изпити, – сподели лекомислената Пепи. – Ще се омъжа по възможност най-скоро.
– Но за кого? – подметна шеговито Мартин.
Така разговорът ни се насочи към брака.
– Какви качества според вас трябва да притежава бъдещия съпруг и съпруга? – започна смело Весето.
Изведнъж всички се замислиха. Павел отговори почти веднага:
– Трябва да е вярна!
– Трябва да готви много хубава, – извика Огнян, който горкия само за ядене си мисли.
– Трябва да обича книгите и децата, – много тихо каза Станислава.
– Искам да ме обича вечно. – въздъхна замечтано Пепи.
– Искам да има здрав дух в здраво тяло и много пари в банката, – заключи Петър.
Докато обсъждахме качествата на идеалният съпруг и съвършената съпруга, Тони се люлееше на стола с обичайната си надменна усмивка. Когато дойде неговия ред заяви:
– Според мен тя трябва да танцува хубаво. Да умее да флиртува и да не ми прави сцени, ако реша да се позабавлявам с някоя друга.
– Какви идиотщини! – възмути се Павел. – Ако сега имаш такива възгледи, какво ли ще стане с теб когато остарееш?
– Ще стане още по-голям циник и егоист! – извика раздразнена Станислава.
Всички укориха Тони за възгледите му.
– Вие сте глупаци, – отсече надменно Тони. – Държите се като децата. Човек трябва да гледа на живота реалистично. Това не ви е неделно училище в църквата, повярвайте ми.
Та ние бяхме само на седемнадесет години, а после какво щеше да стане с нас.

Вечерта беше хладна и студена, характерна за сезона. Цялото семейство седеше край камината и си говореха за какво ли не. Стрелките на часовникът не спираха, времето летеше.
Майката стана отиде до пияното, отвори капака и засвири. Прекрасни звуци заляха стаята. Малката й дъщеря я гледаше с възторг и мечтаеше да свири като нея. Брат й често я дразнеше по този повод:
– Когато свириш, – казваше той, – не знам кого повече да съжалявам пияното или музикалното произведение.
Но тя не се отказ толкова лесно. Намери една книга със заглавие „Основи на хармонията“ и реши да я усвои. Веднъж брат й я завари да чете тази книга, изтръгна я от ръцете й и кресна:
– Ти нямаш чувство за хармония. Освен това караш инструментите да страдат, – увери я любимият й брат.
Тя се сви на леглото.. Болка изпълни малкото й сърчице и две огромни сълзи замъглиха очите й. Изтръпна. Дълбоко в себе си изпита страх, че той е прав.

Празното място под стълбището е придизвикателство за всеки собственик на къща или апартамент. Най-разпространеното решение на въпроса е, това място да се изпълни с вградени шкафове или да се поставят рафтове.
В малко по-голямото пространство под стълбището могат да се вградят хладилник, пералня или съдомиална машина. По този начин, огромната битова техника ще освободи място в кухнята.
Ако има достатъчно място под стълбището, там може да се устрои малък офис или мивка с малка вана.
Има хора, които добре биха оценили това място и биха добавили дори красива камина.
Много идеи могат да ви хрумнат допълнително, важното е желанието не само да използвате това място, но да го направите уютно и удобно за използване.