За Наско сякаш се повтаряше един и същ лош ден отново и отново. Той постоянно се бореше с отчаянието, безизходицата ……

Какво ли не бе?

Болести, разрушени взаимоотношение, блудни деца.

Всичко изглеждаше толкова мрачно.

А днес му се присмя и един колега:

– Празнуваш една смърт?!

Бе Разпети петък и Наско реагира веднага:

– Исус се жертва и страда за нас и това страдание не бе безцелно. Той взе нашия грях на кръста, за да можем да бъдем спасени. Без Неговата жертва не можем да бъдем оправдани пред Бога.

– Много добър ден, няма що, – иронично добави колегата Му.

– Именно този ден ни напомня, че всички наши страдания и борби ще свършат един ден. И тогава няма да има сълзи, смърт, траур или болка. Всичко ще бъде съвсем различно.

Колегата му махна с ръка и излезе от стаята.

– Може да изглежда, че злото е победило в този ден, но това не е така, – вече на себе си каза Наско. – Исус триумфира над гроба. Смъртта не можа да Го задържи и Той възкръсна!

Всичките болки, страдания и унижени на Наско се стопиха пред мисълта, че такава смърт си заслужава да бъде празнувана.

Бе ветровито. Вятърът направо издухва облаците и се чудиш, дали няма да спре и изведнъж да рукне дъжд.

Петър се бе свил в якето си и гледаше небето, където облаците се надпреварваха едни други.

– Дали любовта към живота ми е твърде малка? – попита той.

– Ако погледнеш по-сериозно, – усмихна се приятелят му Атанас, – Любовта и животът се смаляват във всеки изминал миг.

– Това, че се смаляват съм съгласен, – поклати глава Петър, – но въпросът е друг. Обичам ли тези, които са близо до мен така както обичаме себе си. Да не говорим за по-далечни като съседи, съграждани или съвсем непознати хора.

– Според Исус, – Атанас вдигна показалеца на дясната си ръка нагоре, – ако живея така, както аз го искам, фактически го губя.

– Така е, – съгласи се Петър. – Моя малък живот в един незначителен свят е съвсем малък в сравнение с Божията разширяваща се вселена.

– Ето това е въпросът, – плесна с ръце Атанас. – Какво избирам, да обичам нещо, което всеки следващ миг се смалява или да избера живот, който не изчезва?

– И още: Мога да се откажа от моята незначителност и да избера нещо много по-голямо, което е трудно за разбиране? – добави Петър. – Малкият квартал, в който живея или вечността?

В част от семейство Стоянови се зароди желание да си имат котка. Майката и децата бяха „за“ домашен любимец, но бащата бе против.

Най-накрая Антон, главата на семейството се съгласи с уговорката:

– Добре, имаме нужда от помощ за намаляване на популацията от мишки в нашия дом.

Решено бе котката да се вземе от местния приют за животни. Така щяха да подкрепят добрата кауза.

Там си избраха възрастна черна котка.

От приюта им дадоха строги инструкции:

– Още от първата седмица трябва да установите определен режим на хранене.Така котката научава, че вашия дом е мястото, към което тя принадлежи и че винаги там ще намира храна и ще бъде безопасно за нея.

– Ако я храним без режим, тя няма ли да разбере това? – попита Антон.

– Не, – усмихна се служителката от приюта, – но ако реши да се скита, тя винаги ще се връща във вашия дом.

Антон вдигна рамене и добави:

– Щом е необходимо …., но това няма значение, за нея ще се грижат децата и жена ми.

Ако не познаваме истинския си дом, завинаги сме изкушени в напразно търсене на доброта, любов и смисъл на живота си.

Има много гласове, които ни примамват с лесни обещания да решат проблемите ни или да ни осигурят „мъдрост“ за вълнуващо бъдеще, но ако искаме да живеем наистина, трябва да останем в Исус.

Градските власти в Галилея бяха сериозно разтревожени. Тази седмица получиха множество оплаквания на учители от училището за слепи:

– Исус от Назарет започна да изцелява слепите и намали броя на записаните в училището.

– Очаквахме рекорден брой ученици тази година, но сега това е невъзможно, – оплака се администраторът на училището.

Ропотът от страна на преподавателите растеше:

– Някакъв дърводелец от Назарет се разхожда из Капернаум и лекува слепи без да спира.

– Списъкът на записалите се ученици намаля наполовина.

– Как ще плащаме задълженията си, като почти нямаме ученици?

Хора от града разказваха:

– Исус пристигна с група ученици тази сутрин и веднага го наобиколи голяма тълпа. Изведнъж започнаха да се чуват викове: „Виждам! Аз виждам!

Виждайки чудните изцеления, хората започнаха да водят много болни и слепи при Исус.

В училището за слепи някой предложи:

– Да предприемем съдебни действия срещи този Исус. Той причинява финансова вреда на нашето училище.

Друг присъстващ на обсъждането се обади плахо:

– Няма закон срещу изцелението на слепи хора, освен ако това не се извършва в събота.
Докато се водеха тези съвещания Исус и учениците му отидоха в друг град. Учителите в училището за слепи си отдъхнаха.

Започнаха да се носят слухове, че Исус освобождавал людете от проблеми, много по-сериозни от слепотата.

Иди, че Го спри! Както е почнал няма да останат болни!

Стилян отново се бе огорчил. Бяха се отнесли с него недобре, а той не го заслужаваше.

Баща му след като го видя отбеляза:

– Навярно е много обидно, но помисли. Исус не заслужаваше да бъде разпнат, но какво каза?

– „Те не знаят какво правят“, – въздъхна тежко Стилян.

– Ако следваш Христос, трябва да обичаш като Него, – прибави бащата.

– Когато ме нараняват, аз се обиждам, – призна си Стилян. – Може би вместо да се съсредоточа върху собствената си болка, трябва да се запитам, защо са го направили?

– На прав път си, – усмихна се баща му. – Когато някой е груб с мен, просто му се усмихвам.

– А когато приятел не е съгласен с мен? – Стилян с очакване вдигна поглед към баща си.

– Вие сте различни, но това не променя твоята вечност. Замислял ли си се, че повечето неща, които ни обиждат, нямат вечно въздействие.

– Но може да има лоши последствия, – тъжно поклати глава Стилян.

– Може да отблъснеш хората, когато те обиждат, но по този начин може да ги отдалечиш от Христос.

– Ако някой се спъне заради мен, – Стилян разроши косите си с длани и разтърси главата си, – не …. дори не искам да мисля за това.

– Когато можеш да покажеш на някого любов, въпреки че те е наранил, той ще види в теб Исус, – баща му го потупа по рамото насърчително. – Остави обидата и я замени с любов.

– В крайна сметка вечното въздействие се открива, когато показваме любов един към друг, – усмихна се Стилян.

Угриженото му лице се бе прояснило. Радостта бе заела отново своето място в сърцето му.