Във Формула 1 жените могат да участват наравно с мъжете в състезанието.
Въпреки това, в цялата история на това съревнование са участвали само пет жени, от които само две са могли да преминат квалификациите и да завършат състезанието.
През 1975 г. италианката Лела Ломбарди успяла да набере точки при една от гонките.
Никоя друга жена не е могла да повтори този успех

Първият ръкопис „Страния случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ на Стивънсън е бил изгорен от жена му.
Има две версии, защо е направила това. Едни твърдят, че те е смятала тази история за недостойна за писателя, а други казват, че не е била съгласна с разглеждането на темата за раздвоената личност.
Въпреки всичко болният от туберкулоза Стивънсън, за три дни отново успял да напише тази новела, която станала една от най-продаваните му произведения и помогнала на семейството му да се отърве от дългове.

В историята имаше малко щастливци. Те рядко се мяркаха из страниците й.
Историята се създаваше от хора с очи, възпалени от безсъние, минали покрай радостите на живота с празни ръце, като последни бедняци. Въодушевявало ги е някаква голяма цел, която повечето пъти остава непостигната докрай.
Какво ли ще направиш ако знаеш, че си от ония странни завоеватели, които след всяка своя значителна победа, вместо да се приближаваш към целта си, към големия успех,  непрекъснато и безнадеждно се отдалечаваш от нея?
Кой знае, може би откриваш върховно удоволствие в работата, която  постепенно те приближаваше до онова, което е осъзната или още неосъзната цел в живота ти.
Но вероятно ти прибягваш към самоограничението от страх да не изпусне главното, да не отклони очите си от най-важното. Като александрийските аскети, лакомници по природа и сластолюбиви, които бягат в пустинята, за да се спасяват от самите себе си,  за да се преборят със страстите си, които обикновено се появяваха в рогатите образи на дяволи изкусители.

Това е историята на  един прогресивен журналист. Той беше издал обемист репортаж за съвременния и трудов град с мизерията и грижите му, където туристическите забележителности бяха отминати с мълчание, но човешките драми изобилствуваха.
Вестникарската работа поглъщала цялото му време, а той искал просто да завърши романа си, който пишел. Най-сетне все пак го завърши и пожънвайки успеха за един сезон. Голямо издателство му предложило щедро договор за десет следващи романа. Това бе отдавна жадуваният шанс.
Журналистът напуснал редакцията и се отдал на частна практика. За един месец с помощта на безсънието и кафета написал цял роман. После пет месеца се шляел и събирал впечатления. След това, отново един месец работа и отново един роман. А после, пак шляене. Разписанието, естествено, било въпрос на вкус и не било от особено значение. По-важното било, че с нито един от романите си той не успя да повтори сполуката на репортажа за големия град.
Дали просто нямаше таланта на писател, или откъснат от прозаичните си герои, бе останал като дърво без корен?

„Няма да стана нито европеец, нито да им подражавам. Ще живея своята си история и ще бъда себе си“. Това съм го чувала десетки и стотици пъти.
Вярвам, че човек може да бъде щастлив и без да подражава на някого или да му става роб.
Има една фраза, която поклонниците на Запада често повтарят, за да унизят всеки:
„За да се превърне в европеец, човек първо трябва да стане индивид“. Но нима всеки от нас не е такъв или под индивид се разбира нещо друго?