Един бизнесмен купил огромен диамант в Южна Африка. Той имал размерите на жълтък от яйце. Мъжът бил много огорчен, когато забелязал вътре в камъка пукнатина. Занесъл камъка на бижутер с надежда да му помогне. Майсторът поклатил глава и казал:
– Този камък може да се разполови на два прекрасни брилянта и всяка част ще бъде по-скъпа от диаманта. Но проблема се състои в това, че при невнимателен удар камъкът може да се разбие на много малки парчета, които ще струват много по-малко от самия диамант. Аз не бих рискувал да направя това.
Така му отговорили и всички бижутери, при които отишъл за съвет. Един от тях го посъветвал да отиде при един стар бижутер от Амстердам, които имал златни ръце.
Бизнесменът заминал за Амстердам и намерил стария бижутер. След като разгледал камъкът с интерес през монокъл, майсторът започнал да го предупреждава за риска. Бизнесмена прекъснал бижутера, като му казал, че тази история вече е чувал и я знае наизуст. Майсторът се съгласил да му помогне като назовал цената.
Когато собственикът на камъка се съгласил, мъдрият бижутер се обърнал към един млад чирак, който седял далеч зад гърба му и се занимавал със своята си работа. Момчето взело камъка, сложило го на ръката си и с един удар на чука си го разполовил, без да се оглежда , подал двете парчета на майстора и отишъл на мястото си. Потресен собственикът на диаманта попитал:
– Отдавна ли работи при вас?
– От три дена. Той не знае истинската цена на камъка, за това ръката му бе сигурна и не трепна.

Еколози пуснали в изкуственото езерце в Олимпийския парк в Сочи риба, която яде ларвите на комарите.
До 2014 г. каскада от изкуствени водоеми в Имеретинската долина ще се превърне в място за почивка и орнитоложки парк. Рибата, която са пуснали в един от изкуствените водоеми на Олимпийския парк, за пет минути е изяла около 300 личинки на комари.
Този вид риба изключва възможността за поява на кръвосмучещите насекоми. Ефективността на този метод се доказва от историята. В минали век гастрономическите пристрастия на тази риба са спасили град от маларийните комари.
В Сочи има развъдник за риби унищожаващи личинките на комари. Те се отглеждат на доброволни начала и се раздават безплатно.

Високо в планината живеел великан с дъщеря си. Често тя седяла и не знаела какво да прави. Чудела се как да прогони тъгата от себе си. Съседите й били дошли до гуша, а и нямало за какво да разговаря с тях.
Пробвала да слуша музика, да рисува, но нищо не й носело радост. Душата й оставала пуста и студена.
Под краката й множество хора се занимавали с нещо. Тя ги наблюдавала, но не разбирала смисъла на действията им. Те пълзели като мравките напред, назад, но на тях изглежда им било добре.
Да, но тук на върха било скучно. Измъчвала се душата на великанката и тя не знаела какво да прави.
И в един прекрасен ден великанката забелязала как под самите й крака един човек се изкачвал по скалата. Изведнъж с него се случила беда. Паднала лавина от върха и затрупала човека.
Дошла великанката и измъкнала затрупания от снега. Сложила го в пазвата си и така го стоплила. Човекът оживял. Сложила великанката малкия човек до ухото си и разбрала, че й благодари за своето спасение.
Мъжът разказал, защо се е покачил на скалата. Оказало се, че в дома си имал болна жена и малки деца, а нямали за храна нищо. И тогава той излязъл на лов за кози.
Това заинтригувало великанката и тя го помолила да й разкаже още нещо. И започнал бедняка да й разказва за своите мъки и радости. Великанката никога до сега не бе чувала такива истории, дори в интересните книжки. Животът на тези малки хора се оказал по-интересен от всяка приказка и увлекателна книга.
Обикнала великанката този човек и й станало хубаво. Приискало й се да помогне на него и приятелите му. Започнала да вниква в проблемите, притесненията и мъката им.
Всеки ден великанката варяла треви, за да лекува тези хора. Следяла да не ги затрупа някоя лавина.
Хората непрекъснато благодарили на великанката, а тя благодарила на мига, в който съдбата я свързала с тези хора. Сега сърцето й било изпълнено с радост и щастие.

Тази трогателна история е станала в Австралия, край брега на юг от Мелбърн.
Мис Греъм яздила своя кон Астро. Конят леко маневрирал между локвите, образували се от скорошния прилив. Изведнъж конят бил уловен в кално блато и започнал да потъва в капана от плаващи пясъци.
Галопираща малко по-напред дъщерята на госпожа Греъм успяла да избегне със своя кон опасния участък. Двете с майка си със всички сили се старали да измъкнат коня от калния капан, но нищо не се получило.
Тогава Мис Греъм изпратила дъщеря си за помощ, а сама тя останала да утешава коня си. Изтощена и оплескана с кал от главата до петите, мис Греъм държала главата на коня си повече от 3 часа …
Огромните усилия, които положила жената да измъкне коня, довели до обратното. Астро все повече потъвал в тресавището. Положението още повече се утежнило от приближаващия прилив.
Накрая дошла помощта. Ветеринарът Стейси Съливан се готвел да бие инжекция на Астро за успокояване, но мис Греъм вършела това много по-добре. Спасителите се готвели да измъкнат коня. В същото време водата идвала все по-близо. Хората използвали различни начини. Времето изтичало.
Най-накрая и решението дошло. На помощ на бедното животно дошъл тракторът на местния фермер, живеещ наблизо.
Изтощеното животно, ритайки с копита изпаднало  в безсъзнание.
Ветеринарът Стейси Съливан помогнал на Астро да се изправи, когато действието на успокоителното преминало.
Всичко приключило добре и мис Греъм повела  коня си далеч от плажа.
Ветеринарът казал, че конят не би оцелял, ако не е била намесата на неговата стопанка.

Игумен Георги и до днес помни тази странна история.

Наложило му се да изслуша предсмъртната изповед на един свещеник от един малък град в Гърция.

Свещеникът имал две деца с голяма разлика във възрастта. Голям син и много малка дъщеря. Синът му отишъл да учи в Атина, но бил убит. Трупът му намерили  в едно запустяло място. Изяснило се, че младежът е починал от побой. Синът на свещеникът бил благочестив човек и посещавал често църквата, но кръста, който носил на врата си не бил на него. Убиеца не бил открит.

След време дъщерята на свещеника пораснала. Тя се влюбила. Приятелят ѝ бил по-възрастен от нея но бил приет добре в дома на свещеника. Но страното е, че младежът не смеел да поиска ръката на момичето. Виждало се, че двамата се обичат, но нещо гнетяло мъжът.

Един ден той поискал да се изповяда пред бащата на любимата си. Признал, че много обича дъщеря му, но смята, че е недостоен за нея, защото е убиец. Едно време той се движел с много лоша компания. Гулял цяла нощ и попаднал на някакъв младеж във Атина. Той започнал да го изобличава и да го приканва към покаяние, но това още повече го озлобило и го пребил до смърт. Тогава от мъртвия младеж той взел един златен кръст. Когато го показал на свещеника, той познал, че бил на сина му. В този момент бащата имал чувството, че губи опора и едва не припаднал, но той се помолил на Бога и Той му дал сили. Младият мъж продължил:

– Вие виждате, че такъв човек не може да бъде съпруг на вашата дъщеря и не може да влезе във вашето семейство. Моля да ми простите.

Свещеникът събрал сили и казал:

– Как мога да не те приема в семейството си, щом Бог приема твоето покаяние?

Вдигнали сватба. Всички снимки на сина на свещеника били скрити под благовиден предлог. Така дъщерята никога не разбрала, че се е омъжила за убиеца на брат си. Тази тайна свещеникът запазил в себе си, но я разказал при личната си изповед преди смъртта си.