Николай бе много добър баща. Нямаше ден, в който да не каже на дъщерите си Славена и Катя:

– Колко сте красиви, смели и интелигентни. Невероятни сте. Обичам ви.

Когато общуваха с баща си двете момичета се успокояваха. Ставаха все по-уверени, защото знаеха, че са обичани.

Един ден в детската градина едно момче издърпа играчката от ръцете на Катя и ѝ каза:

– Ти си глупава и много грозна.

Всяко момиче на нейно място би се почувствало отхвърлено и осъдено, но …

Катя се изправи срещу нахалника и твърдо му отговори:

– Да, ама не съм. Татко казва, че съм красива и много интелигентна.

Тя знаеше истината, затова смело можеше да се изправи срещу всеки, който се опиташе да я обиди.

Всеки от нас е бъркал по един или друг начин в миналото си. Това не можем да се промени, но можем да изменим начина си на мислене в настоящето, за да имаме по-добро бъдеще.

Чрез Господа можем да бъдем силни и способни да се справим с всяко предизвикателство.

Бог ни обича и ни е направил свои деца.

За да разгромим всеки, който се опитва да ни обиди и нарани, трябва да знаем какво казва нашия Татко.

Обещаваха силни ветрове, но на двамата приятели Спас и Младен им се размина. Е, вярно подухна малко, но не бе силно и бе за кратко време. Това им помогна да поседят пред блока и дълго да разговарят.

Спас погледна хитро Милен и попита:

– Според теб как се оформя това, което хората мислят и правят?

– Всеки от нас разполага с твърде много информация, – започна да разсъждава на глас Милен. – Умовете ни трудно обработват всичко това. Повечето от нас търсят експерти, други съвет от приятел, а трети се насочват към това, което им звучи най-правдоподобно.

– И кое е най-доброто, което можем да направим? – продължи да пита Спас.

– За да се предотврати тази сложност, нужно е да се подредят идеите, – предположи Милен.

– А не може ли всичко да се подреди във вид на стълба в ума?

– Защо точно стълба? – изненада се се Милен.

– За да повлияе на поведението и вярванията на хората, дадената идея трябва да бъде на най-високото стъпало. Там тя се запомня. Тези по-надолу нямат шанс и едва ли ще окажат някакво влияние, – обясни Спас.

– Тъй като повечето информация бомбардира умовете ни, кажи ми, кое е истина и в какво трябва да вярваме тогава?

– Трябва да осъзнаем, че се води битка за умовете ни, – усмихна се Спас. – Всеки ден сме атакувани с идеи, много от които са предназначени да повлияят на нашите мисли и вярвания.

– Да, но ние имаме избор, какво да слушаме и в какво да вярваме, – реагира нервно Милен.

– Така е, – съгласи се Спас. – Не трябва да позволяваме на хора да управляват живота ни. Достатъчно е да изпълваме ума си с Божието Слово.

Двамата замълчаха. Те бяха напълно убедени в това, което каза Спас.

Пак щяха да се понижат температурите, но този път дъждът може да премине и в сняг, но това толкова не смущаваше хората. Те бяха свикнали с аномалиите на времето. Сега друго ги измъчваше.

Мъже седнали пред магазина разговаряха.

– Целия свят се е травмирал, – въздъхна тежко Гочо.

– Така е, – съгласи се Дако. – Не знаем защо сме се родили и на къде вървим.

Дядо Добри не се стърпя и се обади:

– Това са нашите невидими врагове греха и секуларизма. От тях сме объркани и ходим като зашеметени. Светът се нуждае от Божия народ, който ще остане непоклатим в този хаос.

– Каквото и да си говорим, – размърда се Стефан, – войни опустошават плодородна земя, пандемии повалят хиляди хора, …

– Но сред всичко това Бог си има свои люде, – повиши тон дядо Добри, – които като провъзгласят Божията истина в този разпадащ се свят, ще се спасят мнозина.

– Кой знае? – почеса се по тила Тотьо.

– Сред всичко това е Бог, – започна настървено дядо Добри. – Това е борба. Може да сме преуморени, но нека вдигнем лицето си към Господа. Кой знае, може би сме избрани за такова време като това?!

– Избрани да теглим и да се мъчим, – намръщи се Владо.

Повечето се съгласиха с него, а дядо Добри уважаваха за почтеността му, но не искаха да го слушат, когато им говореше за Господа.

Е, може някои от тях да се замислят един ден и да се променят.

Мъглата превари смрачаването. Усещаше се влага, хората потръпваха от студеното докосване. Навсякъде бе мокро сякаш бе валяло.

Соня седеше в стаята си и не бързаше да светне лампата.

– Някога ще бъда ли достатъчна, – разсъждаваше тя на глас, – за другите , но по-важно е за себе си? Едва ли …

Тя често чуваше хора, да ѝ казват:

– Ти не знаеш достатъчно, за да направиш това.

– Не си достатъчно подготвена, защо се напъваш?

– Нямаш способности, за да го извършиш.

Обобщаващо тези гласове гласяха само едно:

– Ти не си достатъчна.

– Това истина ли е или са поредните малки лъжи? – питаше се Соня.

Всеки иска да знае истината, най-вече за себе си.

Тя падна на колене и извика:

– Господи, помогни ми да разбера … – и замря.

Той бе напълно честен с нея:

– Ти не си достатъчна и никога няма да бъдеш такава, но …

– Но, – повтори Соня с крехка надежда.

– Исус е достатъчен. Чрез Него можеш да вървиш уверено напред и да правиш всичко, което не можеш, за да изпълниш волята Ми.

Исус е платил повече от достатъчно за всеки от нас, за цяла вечност.

Всеки път, когато някой започваше да говори за нуждата или проблема си, Венци искаше бързо да се стигне до решението, защото той ясно виждаше отговора от гледна точка на библейската истина.

След време Венци осъзна, че е по-полезно да позволи на човека да разкаже всичко, дори с подробностите.

Самият той казваше:

– Сега разбирам каква огромна полза имат хората, ако им се позволи да разказват цялата история.

Когато Венци бе малък, майка му казваше:

– Кажи ми, каквото искаш да знам.

Тя не го притискаше, да ѝ каже това, което иска да чуе или това, което смяташе, че е необходимо да чуе. В кара на краищата, той ѝ разказваше всичко.

По-късно Венци използваше този добър метод на майка си.

Изслушването на някого, спомага той сам да стигне до корена на проблема, което спомага за премахване на негативните емоции.

Бог използва другите, за да ни помогне да си „проправим път“ през всяка болки и препятствия, от корена до неговото решение, задълбочавайки връзката си с Него и другите в процеса.