Боян гледаше безпомощно пламъците, които обгръщаха медицинската сграда.

– Защо се случи това? Защо сега? Защо на мен? Защо, Господи? – кършеше отчаяно ръце той.

Когато вече можеше да изследва щетите, Боян влезе в сградата.

Стълбището, водещо до офиса на горния етаж бе оцеляло. На него той се бе научил да говори с Бога.

Димът даде на износената му лекарска чанта лъскав черен лак и я направи отново да изглежда нова.

Въпреки че нямаше офис, все още имаше практика. Не всичко бе загубено.

Една Библия лежеше на стълбището, където по-рано същия ден бе коленичил, за да се моля.

Изтри саждите и видя, че съдържанието е невредимо. Думите все още се четяха.

– Огньовете на живота не променят вечните истини. Божите цели, принципи и обещания остават, – каза си Боян.

Намери снимки на петте си деца. Спомни си за хората, които Бог бе поставил на пътя му, за да му влияят, насърчават и подхранват.

В горната част на стълбището се виждаха останките от обезобразения кръст върху овъглената стена.

Боян премахна парчетата и на стената остана красив отпечатък от кръста.

Това му напомни една истина за страданието:

– Пламъкът може да изгори Божите деца, но никога няма да ги изяде. Бог никога не губи болката ни. Вместо това, ако Му позволим, Той оставя Своя образ зад себе си.

На Боян му бе дадена уникална възможност.

Имаше още един шанс да оправи живота си и да стане по-силен и по-добър от преди.

Боян въздъхна дълбоко:

– Ако дишаме, все още имаме цел. Бог ни е дал нова възможност да покажем Неговата любов и сила в нашия живот.

Започна Световното първенство по футбол. Множество мъже и младежи впериха поглед в екрана.

Тимотей се замисли:

– Какъв е паралела между футбола и Бога?

Брат му Младен, който обичаше да философства, веднага се включи:

– Погледни ролята на вратаря. Той защитава последната линия. Бдителен, зорък и добре позициониран, за да пази това, което има най-голямо значение.

– А в духовен смисъл? – попита Тимотей.

– Той е пазач, който различава, застъпва се и стои в пролома, – отговори Младен.

– Да, точно така, – възкликна Тимотей. – Както вратарят защитава смело целта, вярващите са призовани да пазят сърцата, семействата и общностите си чрез молитва и непоколебима вяра.

– Знаеш ли, – Младен се почеса по главата, – вратарят ми напомня, че защитата не е пасивна. Тя изисква бдителност, готовност и доверие в Този, Който наистина спасява.

Тимотей се усмихна:
– Вратарят не гони топката навсякъде. Той остава позициониран, прозорлив кога да се движи и кога да стои твърдо. По същия начин духовните стражари са призовани да различават сезоните, да се молят стратегически и да стоят твърдо в истината, знаейки, че победата в крайна сметка принадлежи на Господ.

Тодор крачеше в пустинята. Скоро денят щеше да приключи и щеше да стане хладно. Нужен му бе огън.

Той пречиства водата, а топлината и светлината дават комфорт, и възстановяват увереността в човека.

– От тези предимства на огъня се нуждая и в духовния си живот, – каза си Тодор. – Сезоните на дивата природа ни правят уязвими към негативните нагласи. Скръбта, гневът и разочарованието могат да ме заслепят за надеждата за Божията вярност. Божият огън поглъща тези опасности.

Тодор се усмихваше в хода на разсъжденията си.

– Какво представлява Божият „огън“ в личната пустиня? – запита се той.

Замисли се и бързо намери отговора:

– Това е не друго, а страстното и жертвоготовно поклонение ….. Цялостното, поклонение държи погледа ми върху красотата и истината на Исус Христос в трудни времена. Това поддържа сърцето ми пламтящо от любов и обожание. Това е огънят, който пази скръбта, гнева и разочарованието далеч от сърцето ми.

Бог ни е дал Светия Дух, кръщавани в Него по благодат.

Духът на поклонение идва от Бога като дар.

Нашата работа е да поддържаме този огън горящ.

Светла бе разсеяна. Тя несъзнателно изпусна диамантения си годежен пръстен в кутията на бездомника Боньо.

Когато го видя бедния мъж ахна:

– Мога да го продам, – размечта се Боньо, но реши, – ако дойде пак тази жена ще ѝ го върна.

Той избра честността.

И за него заваляха благословения.

Светла с мъжа си основа фонд, за дарения в помощ на Боньо. Така той си купи дом и се събра отново със семейството си.

Когато практикуваме почтеност, ние угаждаме на Бога и вдъхновяваме другите.

Доброто отношение към другите е повече от това просто да казваме истината, то отразява Божия характер.

В свят, където измамата може да изглежда печеливша, нашата почтеност е нещо, което радва Бог.

Бе началото на двадесети век.

Един успешен бизнесмен реши:

– Ще построя най-пищното имение за всички времена.

И успя. Бизнесменът видя шедьовъра на своя замисъл.

Архитектурата на имението бе вдъхновена от френските замъци. То бе по-голямо от няколко жилищни блока. Имаше буйни градини, големи зали и разкошен интериор.

След смъртта на бизнесмена имението не можеше да бъде продадено. Бе твърде голямо, скъпо и не бе в крак с най-новите тенденции в недвижимите имоти.

Четиридесет и две години след построяването имението бе разрушено, а човекът, който го построи бе забравен.

Земните реалности като богатство, амбиция и имения са обречени на изчезване.

Но истината на Самият Бог ще надживее хората, именията, богатството, амбицията и почестите.

Колко слаб и крехък е човекът, но Божието Слово и Неговите обещания към нас са вечни.