В Кушинг, щата Оклахома, се намира най-голямата в Америка нефтена база. Тя притежава 10% от обема на търговските петролни резерви на САЩ. Нивото на резервоара традиционно се счита за основен фактор, влияещ върху цените на акциите на петрола.
Който има точни данни за запасите в Кушинг, притежава ценна информация за движението на цените на нефта. Търговците, на които тази информация попадне преди да я получат останалите, имат голямо конкурентно предимство.  Не е изненадващо, че съоръжението за съхранение в Оклахома Сити стана обект на вниманието на финансовите компании, с прилагане на най-модерните съоръжения за хай-тек шпионаж.
Преди това съхранение на петрол се наблюдаваше от сателит.
Но, тъй като само 234 от 315-те цистерни в Кушинг, са оборудвани с плаващи покриви, визуално наблюдение не дава пълна картина за промените в запасите. Над останалите резервоари има фиксирани покриви.
Журналисти са направили разследване и са разбрали, какви нови средства се използват за разузнаване в Кушинг и другите нефтохранилиша.
Bloobmerg прави наблюдение два пъти седмично, чрез спътник под наем за снимане на резервоарите.
Такива снимки са станали отдавна стандартна процедура. Нивото на нефта се оценява по размера на сянката от плаващите покриви върху стените на резервоара. Създадена е специална програма, която автоматизира този процес. В последно време за разузнаване са започнали да използват инфрачервени камери, които позволяват да се следи нивото на нефта, дори и при фиксирани покриви.
Най-съвременни технически средства са използвани от компанията Genscape, която е специализирана в шпиониране на петролни съоръжения в Европа и САЩ. Тя използва не само инфрачервени камери, но и електромагнитни сензори, предаващи даните на екран. Те измерват потреблението на енергия в нефтената база, определят кога са включени помпите, колко нефт е изтеглен и колко дълго са работили тези съоръжения. Информация незабавно идва при борсовите търговци, банките, хедж фондовете и други клиенти, които са платили на Genscape предварително.

Представете си дрехи способни да съхраняват гигабайта или дори терабайта информация. Това не е фантазия. Учени от НАСА са превърнали тъканта, в големия склад за данни. С течение на времето, обичайната фланелка вероятно ще замести флаш памет или външен твърд диск.
Представете си меден проводник с диаметър от 1 нанометър, преплетени с жици, покрити с меден оксид. На всяко пресичане на медната решетка се намира една малка част от платина. Покритието от меден оксид действа като резистивен ключ, който ви позволява да съхранявате данните на всяко пресичане.
Процеса на четене и писане се осъществява така, както в обновена оперативна памет. За запис се използва високо напрежение, а за четене низко. Първата експериментална тъкан, създадена по тази технология е съхранила данни за 115 дни. Това не изглежда много, но изчезналите данни от паметта могат да се възстановят.
Разбира се, това са лабораторни експерименти и това е само началото на използването на такава технология. Нужно е да се преодолеят множество фактори, за да стане изобретението реално. Трябва да се изучат как действат студа и топлината на данните. Износените или повредените дрехи как влияят върху запазването на информацията.

Бивш американски банкер в затвора  е заработил най-малко 104 милиона долара за помощта, която е оказал на данъчните служби за разкриване на укрити данъци.
Американецът е заработил тези милиони чрез доноси, а освен това си е осигурил и освобождение от затвора с по-раншна дата.
Трябва да спомена, че в Америка широко е развита програмата за „осведомители“. Те получават възнаграждение за всяка предоставена информация.
За сега няма данни банкерът да е получил своите милиони.
Той активно е участвал в машинациите на UBS.
След като е признал вината си през 2008 г. е осъден на 40 месеца затвор. Но както виждате той съвсем не се е обезкуражил в затвора.

Програмистът Вил Пауел е създал прототип на очила, които могат да превеждат устна реч и да показват преведените думи.
В момента устройството превежда 37 езика.
Системата работи така.
Bluetooth-микрофон, монтиран на очилата, получава аудио сигнал, който се предава към смартфон или таблет РС. Преводачът  определя непознатият език и извършва превода.
След това фразата като субтитър се транслира на екрана на очилата.
Системата е доказала своята ефективност, но засега е твърде бавна, за да се гарантира, че тя може да се използва и в реалния живот. Това забавяне се дължи на обработката на информацията.