В Централна Азия от дървесината на черницата се правят музикални инструменти.
Известно е, че плодовете на черницата оцветяват в лилаво ръцете и трудно се измиват. Но ако си измиете ръцете с бяла черница, тези следи изчезват.
Черничевите плодове са богати на калий, магнезий, калций, фосфор, натрий, и витамините А и К.
Диворастяща черница се среща даже на остров Сахалин.
В Северна Америка с черници правят торти и сладкиши.
Тринидад и Тобаго е родното място на съвременните барабани. Малко хора знаят, че много карибски музикални стилове са започнали от тези острови.
Там дълго време вместо барабани са използвали тигани. Именно те са послужили за прототипи при създаването на съвременните барабани в 20 век.
В страната има много заведения, където не само можеш да се потопиш в нощните веселия, но и да се запознаеш с уникалните оркестри от тигани.
Независимо, че това е доста обикновен и необходим инструмент в домакинството, той може да издава невероятно широк спектър от звуци.
Канунът датира от X век. Тогава инструментът е бил използван много често в Туркестан. Изобретен е от турския учен и философ Ал Фараб.
Канунът е популярен в Близкия изток и Турция.
Инструментът има трапецовидна форма, към която са прикрепени струни.
Средната дължина на кануна е 83,6 см, а от към късата страна е 29,7 см. Широката част на инструмента е 36,3 см, а късата 8,8 см. Височината му варира от 4 до 6 см.
Турските кануни са малко по-дълги от 95 до 100 см.
Инструментът се изработва от мед и дърво. Има от 74 до 81 струни, акордирани в групи по три.
Модификациите и промените в тона се дължат на малки бронзови перки, които се затягат, когато тонът трябва да бъде по-висок.
Инструментът се слага хоризонтално на коленете на музиканта или на маса. На него се свири като струните се дърпат с пръсти или с плектри, сложени на показалците. Канунът е наречен „пияното на Турската музика“.
Този инструмент се изработва на ръка в турски работилници. За построяването му са необходими 7 различни видове дървета.
Интересното е, че магаренцето не стои на дървена основа, а на паргамент, кожа на тъпан, подобно на банджо и издава много характерен тон.
Cornettino е средновековен духов инструмент, изработен от две слепени кокалени или дървени части, обвити в кожа за здравина.
Звуковият диапазон на този почти архаичен инструмент обхваща само две октави, но за това пък притежава неповторимо звучение.
Звучи меко и елегантно, някак леко предрезгавяло сякаш от хронична настинка, но най-вече нежно и сдържано.
Инструментът е надживял бароковата музика, но дори още по времето на Бах вече е бил излязъл от мода.
Колко много се нуждаем от благодат, за да можем да понесем недоразумение или с любов да се отнесем към несправедливо осъдените.
Нищо не изпитва характера на вярващия така, както когато го хулят или говорят обидни неща, които не е заслужил.
Това действие става инструмент, който проверява дали наистина той е злато или просто декоративен елемент.
Ако осъзнаем, какво благословение се крие в нашите изпитания ще кажем като Давид: „Нека проклина …. може би …. Бог ще ми въздаде добро за сегашното негово злословие“.
Има хора, които леко се отклоняват от целта в живота си. Те се увличат в преследване на тези, които са ги обидили и им стават врагове.
Животът им започва да прилича на гнездо на оси. Вие можете да прогоните осите, но жестоко ще пострадате от жилото им.
Нека Бог да ни изпълва все повече с Духа Си и да постъпваме като Христос, „Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“.