Оптическата илюзия е любим метод в работата на канадски художник. Неговите обикновенни и в същото време фантастични картини могат да се разглеждат дълго, докато се открият границите между сюжетите.
Канадският художник и илюстратор Робърт Гонсалвес е признат майстор на оптичните илюзии. Гледайки на работите му, не винаги можем да разберем къде завършва единият сюжет и започва другият. Правилното използване на перспективата позволява на художника идеално да съчетава привидно различните сюжета в една вълшебна илюзия. Не е чудно, че неговото творчество се определя като „магически реализъм“.
Робърт Гонсалвес започва да се интересува от изкуство още от най-ранна детска възраст. На 12 години той е познавал техниката за изобразяване на пространствени обекти и тогава е започнал да създава първите си интерпретации на въображаеми здания.
След това младият художник е видал картините на великите майстори на сюрреализма – Салвадор Дали и Рене Магрит. Те направили силно впечатление на момчето и повлияли на бъдещето му творчество.
Процесът за създаване на такива картини е много трудоемък. За това Гонсалвес представя само по четири картини на година. Произведенията му са толкова популярни, че можеш да ги видиш не само в галерии, но и на стените в домовете на известни политици и звезди в шоу бизнеса.

Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Двама приятели търсели истината. Един от тях тръгнал да я търси, оставяйки дома си. Той дълго отсъствал и посетил много крайща на света, но така и не намерил това, което търсел.
Другият останал у дома и не отишъл никъде. Когато се срещнали, всеки от тях попитал другия дали е намерил истината.
– Аз обходих и обиколих целия свят, но не я намерих А ти какво ще кажеш?
– А аз никъде не отидох, но се докоснах до нея.
– Излиза, че аз напразно съм си губил времето? Трябваше да остана с теб и тогава щях да я намеря.
– Не си мисли, че има значение къде се намираш. Работата не е в истината, а в нас самите. Всеки може да види истината, където и да е. Тя не се крие. Но ние вместо да я гледаме, си създаваме илюзии, че трябва да я търсим.

Израелските законодатели тази седмица направиха промените в закона за рекламата, една от точките със сигурност ще зарадва женското население на тази страна. Новият закон изисква рекламодателите да представят снимките на моделите без компютърна обработка. Освен това законът изисква да се представя на рекламния банер специална бележка, че индекса на масата на модела е под 18,5.
Привържениците на промяната твърдят, че това действие е с цел рекламодателите да използват хора с нормални пропорции на тялото, както и напълно да преразгледа така наречените стандарти за красота, Закона се отнася и за двата пола.
Желанието е да се унищожи илюзията, че всички модели изобразявани в списанията са реални.
Самите фото модели ще бъдат обслужвани от специална група лекари, която ще казва дали модела не страда от „хронично недояждане“. Според СЗО класификация, здравия човек не може да бъде с масов индекс по-малък от 18,5. На практика това означава, че жена висока 170 см. не може да тежи по-малко от 54 кг.
Критиците на закона твърдят, че ориентацията на Закона за индекс на телесната маса е неправилен, тъй като самата код е усреднен показател и не се вземе предвид съотношението на мускулната маса спрямо мазнините. Така че, ако разчитахме само на индекса, може да се твърди, че всички световни шампиони по бодибилдлинг страдат от затлъстяване, поради високата им маса на тялото.
Важно е да се погледне не само в съотношението на теглото и височината, но и върху здравето на човека като цяло.

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.