При манипулация на наночастици от злато, американски изследователи направил случайно откритие. Те забелязали, че златото променя цвета си, когато го докоснат. Колкото повече въздействали върху златото, толкова повече то променяло цвета си.
Наблюдавайки структурата на златни наночастици, учени от Университета в Калифорния, забелязали изменението на цвята от тъмно синьо до лилаво, а след това и до червено.
Сензори направени от златни наночастици могат да променят цвета си, когато са под натиск. Те могат да се добавят в боя или да се нанесат върху полимерна лента, която мени цвета си при разтягане или пресоване.
Интересното е това, че когато се съединят наночастиците на златото показва един цвят. При механично напрежение се увеличава разстоянието между частиците и се променя цвета. Колкото по-голяма сила се използва, толкова цвета клони към червено.
Резултатът е видим веднага, много е удобен за изображенията на реклами от картон.
Технологията може да се прилага широко.
Изследователите отбелязват, че ниската концентрация на злато в продукта го прави лесен за комерсиализиране като нов продукт.
Въпреки това, учените обмислят използването на сребро вместо злато. Тъй като среброто е по-евтино и дава по-широк цветов спектър, поради поглъщане на повече светлина от наночастици. Работата в тази посока е вече в ход.

Изследователи от Университета на Бен Гурион решили да разберат как музиката влияе на шофьорите и ако наистина влияе, каква точно музика и как го прави.
Разделили участниците на групи. Дали им да наденат пулсометри и ги поставили в автомобили симулатори.
Оказало се, че тези, които карали без музика, по време на пътуването имали силно изменени на сърдечния ритъм. А тези, които слушали музика, сърдения им ритъм е останал същия.
От това изследователите заключили, че музиката успокоява и като следствие, притъпява бдителността. В резултат на това, шофьорите са по-склонни да станат като зомбита и следят знаците, но не и реалната пътна обстановка.
Освен това, музиката с честота 120-140 удара в минута, като техно, електронна, дъб-степ и т.н. е най-опасната.
Тези, които я слушат, показва ясна тенденция към безразсъдно и опасно шофиране, нарушаване на правилата по пътищата, включително и минаване на червен сигнал.

През 2010 г. е излязъл наяве изключително неетично експеримент със сифилис.
Професор, който изучавал известно изследване за сифилис,  установил, че здравната организация е допуснала експериментите да се направят в Гватемала.
Това откритие накарало Белия дом да образува анкетна комисия, която е установила, че през 1946 г. правителството е спонсорирало изследователи, които умишлено са заразили 1300 гватемалци със сифилис.
Проучването, което е продължило две години, е имало за цел да установи дали пеницилинът може да бъде ефективен метод за лечение, ако пациентът вече е бил заразен.
За да направят това, изследователите са платили на проститутки, да заразят други хора, най-вече войници, затворници и психично болни, без тяхното съгласие.
При експеримента са починали 83 човека. Тези ужасни разкрития накарали американският президент да се извини лично на президента на Гватемала.

Когато едни от първите изследователи в Северна Америка попитали местните индианци за пътя към близкото селище, те им показали посоката, казвайки: „Канада“.
В превод това означавало просто „село“.
Малко по-късно с името Канада изследователите започнали да наричат областта, включваща още няколко села наоколо, а след това още по-голям район и брега на река Сейнт Лорънс.
През 1867 г. с името Канада кръстили страната образувана от съединението на британските владения в Северна Америка.