Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Тя беше добро същество и тази нетрайна и мимолетна слава се оказа истинско нещастие за нея. Трепереше над славата си и повече от четвърт век се мъчеше по всякакъв начин да я запази, ала усилията й останаха почти безуспешни. Тя почина  в едно малко неизвестно село, оплаквана от приятелите си и забравена от света.

Известността на Ива Ст. се дължеше на… . Очевидно тази известност беше изкуствено раздута, а не спечелена. Наистина тя пишеше и публикуваше някакви статии във вестници и неизвестни списания, но в тях нямаше талант. И сто години да пишеше, тези неща нямаше да й донесат слава.

Име й създадоха всъщност вестникарските бележчици, пускани от мъжа й, незначителен журналист, който работеше на дребно. В течение на година-две тези бележчици се появяваха упорито. Човек не можеше да отвори вестник, без да се натъкне на някоя от тях.

„ Говори се, че Ива Ст. е наела вила в Н., където смята да прекара лятото.

Ива Ст. се обявява решително против въвеждането на късата пола в следобедния тоалет.

Слуховете, че Ива Ст. ще прекара предстоящата зима в Париж, са неоснователни. Тя още не е взела определено решение.

Ива Ст. присъства в събота на концерта  на филхармонията и се изказа одобрително за новата симфония.

Ива Ст. вече се оправя от тежката болест и състоянието й продължава да се подобрява.“

Тази всекидневна реклама имаше много интересно въздействие. Името на Ива Ст. стана толкова известно на широката публика, колкото и имената на най-големите знаменитости от това време, и хората говореха с интерес за всички нейни прояви и обсъждаха нейните мнения. Случваше се някой невежа от дълбоката провинция да започне да задава въпроси и тогава възникваха изненади за всички присъстващи:

— Коя е все пак тази Ива Ст.?

Присъстващите с изумление откриваха, че не могат да отговорят на този въпрос. Никога не бе им минавало през ум да се осведомят.

— Какво е направила тя?

Присъстващите отново онемяваха. Те просто не знаеха. Не си бяха дали труд да разберат това.

— Тогава с какво е толкова известна?

— Е, имаше нещо, не помня точно какво…. Не съм се интересувал….. , но предполагам, че всички го знаят.

Накрая хората откриваха с изненада, че са приемали нейната слава само от рекламата във вестниците и че нямат представа коя е тази Ива Ст. Дори не знаеха какво е направила, ако изобщо е направила нещо.

Благодарение на тази странно създадена известност Ива Ст. успя да стъпи на подиума и най-малко два сезона народът се тълпеше в залите само за да я види. Тя беше само визия със скъпи тоалети, но това нямаше трайна стойност. Известно време те й носеха тлъст хонорар. Но след това хората бързо я забравиха напълно.

Съвременното общество непрекъснато учи младите хора да мислят, че основното нещо, което те трябва да искат в семейните отношения е щастието. Встъпвайки в брак, всеки очаква, партньорът  да му донесе щастие. Когато това не се случи, появяват се разочарования и неудовлетвореност, които със времето нарастват.
Каква изненада, кутията с подаръците се оказва празна. Никой не ни е предупредил, че можем да вземем това, което сами сме сложили в нея.
Оказва се, че вместо въпросите кой и как обича, разглеждаме „тривиални“ проблеми, като „Какво ще ядем?“, „Къде ще живеем?“, дори „Ще имаме ли достатъчно пари, за да възпитаме децата си?“.
Това съвсем не прилича на картина, изразяваща романтично щастие.
Разочарованията прерастват във взаимни обвинения и кавги. И ако се появи дете, живота просто става непоносим. Грижите на жените преминава към новороденото. Тя вече не отделя  на мъжа си „достатъчно внимание“. Тогава защо той трябва да живее с нея? Къде е обещаното щастие?
Жените  често не са в състояние да понесат отсъствието на разбиране и съчувствие. Как може да се живее с такъв егоист? Последвалите упреци и опити за „превъзпитание“, често завършват с развод. Мили, дами! Надеждата, че вашият мъж ще разбере вашите чувства е така безпочвена, както очакването му, че ще седите с него на брега на реката с въдица в ръка, в тишина и уединение.
Обикновено се ръководим от постоянно растящото желание да получим „щастие“ в своя живот, в това число и от партньора си. Силата на нашето разочарование винаги е равна на размера на очакванията ни.
Не винаги е било така. В традиционото общество всеки от младите хора е знаел какви са неговите отговорности, един пред друг и пред обществото. Успешният брак се е определял от степента на изпълнение на тези задължения. Да направиш своя партньор щастлив не влизало в списъка на семейните задължения. За това разводите и безбрачието са били много редки.

Любовта и щастието се градят върху отдаване, а не консумиране.