Червеният  кръст се е  превърнал в символ на XIX век.
По време на Френско-австрийската война, швейцарецът Анри Дюнан е толкова впечатлен от това, което е видял на бойното поле, че написва статия, в която задава въпрос: Възможно ли е да се създаде благотворителна организация, за да помогне на ранените по време на въоръжени конфликти.
Публикацията на Дюнан привлича вниманието на Женевското благотворително общество. То създава комитет от 5 човека за практическата реализация на тази идея. По-късно този комитет се нарича Международен комитет на червения кръст.
На първото си заседание, състояло се през 1873 г. в Швейцария този комитет в знак на уважение към страната, запазила неутралитет във войната приел за емблема държавния флаг на Швейцария, но със сменени цветове, т.е. червен кръст на бял фон.
Четирите части на този кръст символизират четирите добродетели: Умереност, благоразумие, справедливост и смелост.

За изграждането на навесни конструкции помагат хидравлични структури. Инженери направили демонстрация на дървен покрив с дебелина по-малка от 4 см. Той обхваща площ над 100 кв. м. Въпреки малката дебелина, конструкцията издържа големи натоварвания. Използването на трансмисии е позволило да се намали количеството на използвания материал и теглото на покрива.
Досегашните конструкции са проектирани с големи запаси за якост, но големите натоварвания са рядкост и ако се появят, този процес се случва в относително кратък период от време. Идеята, предложена от университета в Щутгарт, е използването на хидравлични задвижващи механизми, които действат като амортисьори. Те се справят с динамичните натоварвания.
Дизайна изработен от немски инженери, се опира на четири точки. В три точки са поставени хидроцилиндри, позициониращи структурата в съответствие с натоварването, която се измерва със сензори разположени на различни места на покрива. Хидравлични задвижвания променят позицията на дизайна в рамките на милисекунди, предотвратявайки поврежданията.
Според инженерите, този вид покриви може да се използва за построяване на стадиони, площадки и други съоръжения, като се икономисват материали и пари.

Квантовата мрежа е изградена с помощта на два атома рубидий, които си разменят фотони. Атомите са поставени в специални кухини, покрити с огледала и са много близо един до друг. Тези кухини, известни като оптични резонатори са свързани с оптично влакно.
На един от рубидиевите атоми въздейства лазер, в резултат на това той излъчва фотон. Фотона преминава през оптичните влакна в другия резонатор и започва да отскача от неговата огледална стена дотогава, докато не попадне на рубидиевия атом и не се погълне от него. В резултат тази погълната информация от квантовото състояние на първия атом се отдава на втория атом.
Мрежата за сега е малка. В нея има всичко на всичко два възела и може да предаде информация само на 21 метра. Съвременния Интернет също е произлязъл от малка локална мрежа.
Ако изследователите могат да разработят тази идея, тогава човечеството ще получат мрежата, която  не е възможно да се разруши и която може да предава големи количества информация за неопределено време.

Макс Арндт, студент в Минесота, готвел дипломната си работа и трябвало да измисли интересна идея за бизнеса. Тази дипломна работа прераснала в бързо стартиращ бизнес за направа на дръжки за врати, които се отварят с крак.
На пръв поглед идеята може да ви изглежда глупава и обречена на провал. Що за глупост, да поставиш дръжка ниско долу на вратата? Но това е само на пръв поглед.
Ако размислим, ще видим колко пъти в дадена ситуация, тази дръжка ще бъде незаменима.
Колко пъти ви се е случвало да носите тежък товар и да нямате свободна ръка, за да натиснете дръжката на вратата? За да я отворите, трябва да свалите товара на земята, да отворите вратата и след това да принесете всичко вътре.
Дълго, неудобно и допълнително натоварвате гърба си. Но дръжката, която се отваря с крак решава този проблем.

Празните бетонни стени на къщата, гараж или ограда молят да бъде украсени. Добра идея е върху безжизнените стени да се направи градина от пластмасови бутилки.
Семейството от майка с двете си дъщери, което живее в малка къща в покрайнините на Сао Пауло, представя страхотни висящи градини от рециклирани пластмасови бутилки и въженца. В бутилките са били засадени с цветя, подправки и билки, които служат не само декоративна функция, но с времето ще донесе реална полза на семейството.
За такава композиция са необходими няколко десетки бутилки, ножица, въженца, по две шайби на бутилка и поне две сръчни ръце.
За дренаж могат да се направят няколко дупки в долната част на бутилката. Преди да се постави почвата се слагат малки камъчета, пясък или специален пълнител.
В така създадената градина можете да отглеждате зеленчуци, подправки, билки, цветя и дребни плодове.