На английски език има изречение, в което една и същата дума се използва 11 пъти под ред. Ето ви и самото изречение.
James while John had had had had had had had had had had had a better effect on the teacher,
Това изречение се използва в английския език, за да се покаже необходимостта от използване на препинателни знаци, които подчертават изменение на интонацията, ударение и пауза, преминаващи в разговорна реч.
Това е английският вариант на изречението, което използваме на български: „Да се обезглави не да се помилва“, където смисълът се изменя в зависимост от мястото на запетаята.
Английското изречение се използва като езикова загадка или тест, в което правилно трябва да се поставят препинателните знаците, за да се разбере смисъла му.
Ето и правилният вариант на разглежданото изречение:
James, while John had had „had“, had had „had had“; „had had“ had had a better effect on the teacher.
А ето и примерният превод на полученото изречение:
Докато Джон е използвал „имаше“, Джеймс използва „имал“; учителят е предпочел „имал“.

В Лондон вече има небостъргач, който “ разтваря“ коли, а сега в Южна Корея се планира да се изгради „невидим“ небостъргач. Правителството скоро ще даде зелена светлина за изграждането на кулата от 1476 фута, наречен „Безкрайност“ в град Инчеон.
Кулата, която е разработена от американската архитектурна фирма, се очаква да побере кинотеатър, влакче в увеселителен парк и аквапарк, но най-интересното е, че ще бъде невидима.
Тук няма никаква магия и не са нужни свръхспособности. Трикът се осъществява чрез 500 светодиодни прожектора и камера на три различни височини на шестте страни на зданието.
„Невидимостта“ на небостъргача ще работи само в определено време и под определен ъгъл на наблюдение. Въпреки това може да се случи авиокатастрофа, но създателите на проекта казват, че кулата е безопасна за въздушните движения, защото когато е в режим на „невидимост“ тя свети с червени предупредителни знаци.

В края на XIX век , а именно през 1886 г. , е създаден първият автомобил в света и едва след 10 години се е случил първият инцидент, при който автомобил е ударил пешеходец. От този момент е поставено началото за пътнотранспортните злополуки с фатален край.
На 17 август 1896 г. в лондонския парк Кристал Палас била проведена публична демонстрация на нов автомобил от англо-френска автомобилна компания.
Паркът бил любимо място за празници и развлечения.
Да се полюбува на провеждащия се фестивал на танца дошла 44-годишната англичанка Бриджет Дрискол заедно с дъщерите и приятелите си.
В този ден Артур Едсел, шофьор на англо-френска компания, демонстрирал на публиката новия автомобил, като возел всички желаещи. Според свидетелите, той се движил с много голяма скорост. Трябвало да се движи с около 7 км/ч, но той два пъти превишил тази стойност. Направил го със цел да впечатли млада дама, която щял да повози.
Между двамата се завързал оживен разговор. На свой ред, госпожа Дрискол игнорирала загражденията и предупреждаващите знаци за движещи се моторни превозни средства и решила да пресече пътя. Когато забелязала приближаващото се до нея превозно средство без  кон, англичанката разтворила чадъра си и се опитала да се защити с него, но това било напразно. Ударът бил в главата и тя веднага починала.
Разследванията за причините на аварията продължили 6 часа. Установило се, че Едсел по време на демонстрацията е опънал ремъка и по този начин е увеличил скоростта на автомобила два пъти. Въпреки факта, че в момента той е забавлявал млада дама, не е внимавал много за пътя, освен това имал съвсем малък опит като шофьор, едва три седмици, дело поради смъртта на Бриджет Дрискол не било възбудено. Било прието, че 44-годишната англичанка е станала жертва на собствената си небрежност.

Паметта била най-големият дар, който притежавал Артуро Тосканини.

Един ден, когато станал от мястото на обикновен виолончелист и застанал на диригентския пулт за първи път първото, което направил, било да затвори партитурата лежаща пред него.

Операта „Аида“, която представяли тази вечер, била напълно съхранена в паметта му, въпреки, че той до тогава не се е качвал на диригентския пулт.

Той си спомнял не само нотите, но и всички знаци, които е поставил Верди за изразително звучение на музиката.

Ето това се казва памет!

Разумният човек още от древни времена е строил пътища, за удобство при своето придвижване.
Какви ли не покрития са използвани за тези пътища: камък, дърво, пясък, кирпич, асфалт.
Но за автомобилните пътища в Европа може да се измисли нещо по-добро!
Съществува такъв проект Solar Roadways, при който всички пътища ще бъдат оборудвани със слънчеви панели, които ще образуват огромна мрежа от слънчеви електростанции.
Вдъхновители на тези идеи и тяхната разработка са американските инженери Скот и Джулия Брюсоу.
В този проект има големи плюсове.
Традиционните електростанции ще останат в миналото. Други ще осигуряват самоочистването си от снега и леда.
Пътните знаци ще станат интерактивни и управляеми. Надписите ще се осветяват и при необходимост ще се променят.
Ще настъпи ерата на електромобилите, които ще се зареждат от пътищата.