Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?

Повечето от хората, когато им се поставят някакви въпроси или са изправени пред поредния проблем обикновено ги решават традиционно, опирайки се на миналия си опит.
Например, ако ви попитата: „Колко е половината на 13?“, повечето от вас ще отговорят 6,5.
Обикновено се опираме на знания получени от преди, така изключваме другите възможности и сме напълно уверени в правилността на решението си. Гениите сблъсквайки се с даден въпрос се питат: По колко различни начина мога да представя този проблем? От какъв друг ъгъл мога да погледна нещата? Колко други начини има за разрешаването му?
Така разсъждавайки човек може да открие няколко начина за решаването на даден въпрос, а някои от тях могат да се окажат уникални. Ето няколко решения на поставения по-горе въпрос, относно половината на 13.
6.5
13 = 1 и 3
XIII = 11 и 2
XIII = 8
Тук важна роля играе мисълта, която трябва да изследва всички подходи. Креативните хора генерират много алтернативни варианти и догадки. За това повечето им идеи се оказват дълбоки и многообещаващи.
Геният намира нова гледна точка, която до сега никой не е изследвал. Такъв човек е способен да свързва неща от различни области. Например Джон Атанасов е забелязал мигането на лампички в едно заведение, което породило у него мисълта за 0 и 1 – двоичен код, което спомогнало за създаване на компютъра. Тесла успял да види връзката между слънцето и електродвигателя, така той създал двигател с променлив ток, в който магнитното поле на двигателя въртейки се, наподобавало въртенето на слънцето.
Навярно знаете играта, когато от една драскулка трябва да нарисувате нещо. Вариантите са различни, защото всеки ще види в нея разнообразни форми.
Хората стават гении, защото знаят „как“ да мислят, вместо „какво“ мислят.

Нашите домове са все по-големи, а семействата ни все по-малки. Имаме повече удобства, но по-малко време. Налице са много научни степени, но малко е здравия разум.

Притежаваме повече знания, но имаме по-малко трезва преценка. Налице са голям брой специалисти, но това не намалява проблемите ни.

Имаме много лекарства, но все по-малко здраве.

Изминали сме дългият път от Земята до Луната и обратно, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед.

Създадени са множество компютри, които да съхраняват и копират огромно количество информация, но малко общуваме един със друг.

Ако успеем в количеството, губим качеството. Все по-бързо се храним, но все още бавно усвояваме храната.

Хората растат нагоре, но изкривяват морала си.

Там, където има високи доходи, има дребнави отношения.

Живеем във време, когато има толкова много зад прозореца, но нищо в стаята.

Социалното и културно обкръжение може да помогне за формирането в учащия на желания за знания, в замяна на съревнованието и показността.
Смята се, че човек търси нови знания по две причини. Те или го интересуват, или той иска да се открои от останалите. Има учащи се, които се стремят да разберат дълбочината на предмета, но има и такива, които учат заради оценката или по добра диплома.
Първите са по-продуктивни, защото не се разстройват лесно от провалите и не се страхуват от предизвикателствата. Като цяло са склони да увеличат собствените си умения. Вторите се стремят на първо място да се отделят на фона на общата маса. В замяна получават стабилна депресия и обсебваща тревожност. Те зависят много от другите. Страхуват се да изглеждат глупави и несъобразителни, затова често хитруват. Явно от това страда процеса на обучението.
Психолозите и педагозите постоянно търсят начини, за да се формира желание за трайни знания, а не учащите да се съревновават помежду си. Известно е, че ценностната ориентация зависи от обкръжението.
Изследователи от Станфордския университет се опитали да разберат колко голямо в такива случаи е влиянието на околната среда и дали може по някакъв начин да се коригира. За това те три пъти задали въпроси на ученици от горните класове за техните ценности.
Първите въпроси били зададени преди лятната ваканция, вторите – след летни обзорни програми, през които на подрастващите се обяснявала необходимостта от желание за добиване знания, а третия път – няколко месеца след като учениците се върнали в училище. Участниците в експеримента трябвало да се съгласят или отхвърлят такива изказвания като: „За мен е важно да науча повече за най-новите научни теории“ или „Бих искал да демонстрирам своята осведоменост за това какво се случва в съвременната наука“.
Както  се очаквало, в навечерието на лятната ваканция царяла изключително съревнователна атмосфера. Всеки искал да докаже нещо на другите. През лятото по време на образователните програми, ценностите се променили. Но интересното е, че шест месеца след връщането си в училище, учениците не се съревновавали по между си , както преди, а се ориентирали към трайно усвояване на знанията, както били обучаване през летните курсове.
Вероятно това е един от начините учениците да учат заради самите знания, а не заради оценките. Но това зависи изключително от педагозите, които трябва да докажат на учениците предимството на знанията пред конкуренцията и себеизтъкването.

Химикали, използвани при лечението на рак, могат да убият не само раковите клетки, но също така и клетките на мозъка, твърди екип от учени. Отдавна е известно, че химиотерапия води до различни неврологични заболявания, по-специално, загуба на паметта, гърчове и дори преждевременна деменция.
Група американски учени от Университета в Рочестър в щата Ню Йорк са поставили няколко вида мозъчните клетки, изложени на лекарства, използвани при химиотерапия на рак. По-рано се е смятало, че тежкото психологическо състояние на раковите болни, обяснява появата на нервно-психически разтройства.
Според нови данни, противоракови лекарства, които убиват 40% до 80% от раковите клетки, едновременно са довели до смъртта на 70-100% определени типове мозъчни клетки. Американски изследователи, изследвали ефекта от трите най-често използваните лекарства за химиотерапия. И трите лекарства са токсични за няколко вида клетки, които изпълняват защитна функция в мозъка.
Тези препарати убиват тип клетки, които играят ключова роля в предаването на електрохимични импулси в нервната система.
Учените предполагат, че тези лекарства също увреждат клетките в област от мозъка, отговорна за паметта и процесите за придобиване на нови знания. Това може да обясни неврологични симптоми при химиотерапия.
Изследователите предполагат, че тези резултати не дискредитират химиотерапията. Според тях това е точен критерий за откриване на токсичните противоракови лекарства и съответно тяхното подобряване. Но за всичко се иска добра воля.