За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Една мишка забелязала, че собственика на дома е заложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всички ѝ отговаряли:
– Този капан е твой проблем. Това нас не ни засяга, защото няма нищо общо с нас.
Един ден в капана се хванала змия, която ухапала жената на фермера.
Опитвайки се да излекуват жената направили пилешка супа. После заклали овцата, за да нахрани всички, които дошли да навестят болната. Накрая заклали и кравата, за да нахранят гостите на погребението.
През цялото това време мишката наблюдавала какво става от дупката си и си мислила за нещата, с които никой нямал нищо общо.

Една змия подгонила една пеперуда и я преследвала ден и нощ. Страхът давал все повече сили на пеперудата, но змията не изоставала и я следвала по петите.
На третия ден уморената пеперудата почувствала, че не може повече да лети. Тя кацнала на едно цветче и попитала змията:
– Преди да ме убиеш мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик, да предоставям на жертвите си такава възможност… Добре, нека това бъде предсмъртното ти желание. Питай!
– Ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Мразя да гледам, как летиш.
Много често ние се обиждаме, мразим другите, искаме да ги сполети нещо лошо и дори не се замисляме, защо е така. Но често причината е в самите нас. Просто трябва да погледнем вътре в себе си, за да забележим „змията“-завистта, която е основната причина за човешката омраза.

Новият вид змия бил открит от изследователи в Югоизточна Азия. Тя живее в горите на южната част на Виетнам и източната част на Камбоджа.
Новият вид е получил название Cryptelytrops rubeus.
Змията с рубинен цвят на очите има зелена окраска.
Учените ще направят генетичен анализ, за да са сигурни, че влечугото принадлежи към нов вид.
Скоро група изследователи са видели в Тайланд и Камбоджа подобна змия, но тя имала жълти очи.

Известната египетска царица Клеопатра не е умряла от ухапване на змия, както традиционно се твърди. До такива изводи са достигнали немски учени начело с историка Кристофър Шефер. Те предположили, че царица известна със своята красота едва ли ще се изложи на бавна и загрозяваща смърт.
Учените отишли в Александрия, където изучавали древни медицински текстове. Консултирали се със специалисти по змиите. Последните ги осведомили, че смъртта след ухапване от кобра настъпва след няколко дни, а по тялото на жертвата остават петна.
Клеопатра е искала да остане красива и след смъртта си. Според учените тя е използвала смес от опиум и бучиниш. Така тя е умряла за няколко часа, без страдание и болка.