Веднъж един индийски учен извадил книга от библиотеката, отворил я и почувствал лека болка в един от пръстите си, като убождане от игла. Но той не обърнал на това внимание. Скоро ръката му се подула, след това цялото му тяло отекло и накрая умрял, независимо от взетите мерки.
Оказало се, че в книгата се намирала много малка, но много отровна змия. Тя го ухапала.
Младежи и възрастни хора, не забравяйте, че в много от днешните книги и филми се крие змия много по-опасна от тази, която е ужилила индуса. Там, където човек позволява да растат плевели, полезна растителност няма да израсне.
В наше време се издават хиляди книги и създават стотици филми с отровно съдържание. Пазете се, да не се окаже душата ви отровена. Древните хора смятали, че има животно, което само с поглед причинява смърт. Безнравствените книги и филми нанасят смъртен удар първо на душата, след който следват още много други такива.
Някога египетския цар заповядал на входа на библиотеката да се постави надпис „Лекарство за душата“. В наше време, напротив, има книги и филми, които смело можем да наречем „отрова за душата“. И трябва да ги избягваме, като вредни и отвратителни ястия. Четенето за душата и впечатленията от филмите са като храната за тялото, както последните се превръщат сокове и кръв, така душата се храни от проникващите впечатления и мнения, почерпени от книгите и филмите. Лошите книги и филми са факел, водещ към ада, а хубавите са пътеводна звезда към небето. Четете само добри книги!
Словото Божие е хляб и вода. То подкрепя душата и духа, хранейки ги.

Индийска укротителка на змии от Бомбай се присъединила с една змия към един цирк. Когато жената приближавала, змията се отдръпвала. Когато укротителката си тръгвала, пълзящата твар я преследвала. Ако погледнела към змията втренчено, животното замирало. Понякога змията изхвърляла отровата си, отваряла широко устата си и била готова да се нахвърли към укротителката, но жената я взимала в ръце, гледала я втренчено и изцяло я обездвижвала. След това я обръщала на всички посоки и я хвърляла в краката си.

Избухвали аплодисменти и към укротителката хвърчали букети. В един момент тя се навела да вземе един красив букет, изведнъж пронизително изпищяла. Змията я била ухапала. След няколко минути жената паднала и в неописуеми страдания умряла.

Тя умряла като много жертви на злото, които се били привързали към него.

Грехът, който хората обичат и си играят с него е като отровна змия. Той погубва душата със своята смъртоносна отрова, ако човек не го изостави. Не си играйте с греха!

От всички злини за човека, грехът е най-голямото. Той отнема мира на душата, премахва светлината от ума, лишава земята от благословения и всяка твар от добротата й. Когато човек се отпусне, идват болестите.

Грехът не е безвредна грешка в живота. Той действа разрушително върху тялото, душата, взаимоотношенията с околните и Бога.

Против грехът има само едно средство за защита – прошката. Исус Христос има силата да прощава греховете и когато Той ти прощава, Той те освобождава от властта на греха.

Един човек имал дъщеря, за която било предсказано, че ще бъде ухапана от змия и ще умре в деня, в който престъпи в брачната си стая. Той много се тревожел заради това.
На сватбения си ден дъщеря му взела брошката си и я забила в стената. Без да иска по този начин тя пронизала окото на една змия.
На сутринта извадила брошката си и видяла мъртва змия прилепена към нея. Когато научил за това баща ѝ я попитал:
– Какво си правила вечерта?
Тя замълчала за малко и смутено казала:
– Снощи един бедняк помоли за милостиня на вратата, но всички бяха заети със сватбеното тържество и никой не го чу. Затова аз станах, взех сватбения подарък от теб и му го дадох.
Бащата със сълзи в очите казал:
– Добре си направила. Наистина, милостта от смърт избавя.

Невъзможността за бягство от Божието присъствие най-добре е илюстрирано от разговора на равина Йосе и една благородна римлянка. Тя му казала:
– Моя бог е по-велик от твоя, защото когато твоя Бог се яви пред Моисей в горящата къпина, той закри лицето си, но когато видя змията, която е моя бог, той избяга от нея.
Равинът отвърнал:
– Когато нашият Бог се изяви пред Моисей в горящата къпина, той нямаше къде да се скрие, понеже Той е навсякъде, а що се отнася до змията, която е твоя бог, човек трябва да отстъпи две или три крачки и ще избяга от нея.

Много създания остават незабелязани, защото окраската им се слива с заобикалящата ги среда. Този трик се нарича „маскировка“. Ала най-големите майстори на маскировката са онези, които многократно си менят цвета според обстоятелствата.
да вземем камбалата. Това е вид плоска риба.
Някакъв учен веднъж сложил на дъното на аквариум дъска за шах и след броени минути камбалата придобила шахматна окраска. Какъв е трикът?
Малките цветни гранулки в люспите на рибата се придвижват заедно или поотделно в отговор на сигналите изпратени от нейния мозък. И този номер изненадва всеки нападател на камбалата.
Ако не можеш да промениш цвета си, можеш да се опиташ да станеш невидим.
Удивително е, че някои риби, например стъклената морска котка има прозрачно тяло и се слива с фона зад тях. В същност той прозира. Представяш ли си какво е да виждат през стомаха ти?
Ето и още еди интересен вид имащ особена стратегия за оцеляване.
Стъклената змия на Палас е всъщност безкрак гущер. Когато я нападнат, 1,5-метровото й тяло се накъсва на гърчещи се парченца. И в суматохата главата някак си успява да се измъкне. След като я оставят на спокойствие, тя си отглежда ново тяло.