Веднъж една змия преследвала пеперуда. Тя я гонила ден и нощ. Страхът придавал на пеперудата сили и тя летяла все по-далече и по-далече. А змията била неуморна и пълзяла след нея.
На третия ден изтощената пеперуда почувствала, че повече не може да лети. Тя кацнала на едно цвете и казал на змията:
– Преди да ме убиеш, мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик да предоставям такава възможност на жертвите си, но нека да сметнем, че това е твоето предсмъртно желание. Можеш да питаш.
– Ти ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Неприятно ми е, да те гледам, как пърхаш с криле!!!
Много често ние сме обидени на другите  и ги мразим. Желаем на ближния си зло и дори не се замисляме за това.
А често причината е в самите нас. Само трябва по-дълбоко да погледнем в сърцето си. И тогава ще видим завистта, която е една от главните причина за човешката омраза.

Тази риба  се нарича още и лентова риба. Тя е разпространена в топлите води на световния океан на дълбочина 1 километър. Това е най-дългата риба от всички известни. Своето име е получила заради плавника около главата си, който напомня на корона. Често се среща между херингите, от там идва името ѝ – кралска херинга.
Външният вид на тази риба е малко необичаен. Тя по- скоро прилича на морска змия. Но ако я поразгледаш по-добре, ще съобразиш, че пред себе си виждаш риба. Дължината на тялото ѝ достига 10 метра, тънко е около 5-10 см и тежи повече от 250 кг. За нейното съществуване учените са узнали през 1771 година.
Кралската херинга рядко се среща в природата. Тя е малко изучена. Известно е, че този вид риба се издига от дълбочините на океана в краен случай, ако е ранена или очаква да умре. Тя няма зъби. Храни се с по-малки животинки, като планктон и скариди.
Най-дългата кралска херинга, която е попаднала в Книгата на рекордите на Гинес е дълга 11 метра. Това е рекорд за дължина сред всичките риби на планетата.

Миналата година един непалски земеделец по време на работа бил ухапан от змия и то кобра.
В този момент той си спомнил съвета на един змиеукротител, с когото веднъж имал възможност да поговори.
Съветът бил следния:
– Ако някога те ухапе отровна змия, ухапи я и ти, и нищо няма да ти се случи.
Охапаният така и направил.
В резултат на това, земеделецът останал жив и здрав, а кобрата умряла на място.

Течала си река в пустинята. Тя била малка, но в близост до бреговете ѝ процъфтявал живот: цъфтели цветя, шумоляла тревата, пеели птици, върби наклонявали дългите си клони и я галели. Реката се радвала на живота около себе си и всичко ѝ изглеждало навсякъде прекрасно.
Една нощ до нея пропълзяла змия и изсъскала:
– Ти си толкова щастлива тук, а малко по-далече от твоите брегове всичко умира от жега …..
Ако змията е била по-добра и мъдра е щала да каже: „Ти си толкова добра, не жалиш влагата си и спасяваш от гибел цветя, треви и дървета в тази нажежена от горещината пустиня“. Но тя не била такава, а била зла и завистлива.
Реката се наскърбила:
– Как мога да помогна на пустинята?
– Посъветвай се с човека, – отговорила змията.
На сутринта човекът изслушал реката.
– Добре, – казал той, – аз зная какво да правя.
Ако човекът е бил мъдър и грижовен е щял да каже: „Ти и така правиш всичко, което можеш“. Но той бил закоравял и небрежен.
Взел кирката и без много да се замисли, разкопал бреговете на рекичката и направил множество канали, които я свързали с пустинята. Водата по тях отишла в пясъка, а по бреговете, къдете преди течала, всичко изсъхнало.
Още повече се натъжила рекичката. Долетяла до нея райската птица.
– Какво се е случило? – попитала тя.
Разказала ѝ рекичката за своята голяма мъка. Тогава райската птица ѝ казала:
– Ти не си родена, за да напояват цялата пустиня. Това не можеш да направиш. Връщайте се във своето корито и дай живот на своите брегове.
– Но на мен ми е мъчно за пустинята ….
– Радвай се на живота на своите брегове, не тъжи за нажежената пустиня. Радостта ти ще укрепи твоите сили, а скръбта ти ще привлече хората. Те ще видят жизнеността на твоите брегове и ще се досетят как да оживят пустинята. Това е твоето предназначение …..
Потекла рекичката отново на мястото си и понесла със себе си радостта, която дава живот на бреговете и мъката, че не може да оживи цялата пустиня.

В супермаркета стои на опашка, извила се като змия към касата, мъж и дете. Момчето пие сока от един пакет. След като го изпи бащата взе празния пакет, внимателно го изглади и каза:
– Ние все пак трябва да платим за него.
Момчето изненадано попита:
– Защо?! Аз вече го изпих всичкия!
Татко въздъхна тежко и обясни:
– Така трябва, синко. Това се нарича – кредит!