Добри живееше в общински апартамент със рижото си коте Тошка.. Отношенията му със съседите бяха приятелски. Никой не нахалстваше, не нарушаваше и не налагаше свои правила. Кавги възникваха много рядко.
Тошка стана любимка на всички, въпреки че понякога вместо милувка даряваше по някоя и друга драскотина.

Но веднъж с тази рунтава, локоранжева топка се случи нещо доста необичайно. Тошка се разхождаше из стаята, но изведнъж рязко спря. Загледа се в пустотата, козината ѝ настръхна. Животинчето изпищя като диво животно.

– Тошка е полудяла, – каза си Добри.

Но към нея не смееше да пристъпи.

След около 15 минути на вратата се почука.

Развълнуваната съседка Ирена като на скоропоговорка сподели:

– През прозореца, представяте ли си…. а сега лежи на асфалта в локва кръв…

– Какво се е случило? – неразбиращо попита Добри.

– Петър, този дето живее над теб, с очилата, скочил от прозореца, – уточни съседката.

– И защо го е направил?

– Дължал голяма сума, – каза Ирена. – Заплашвали го.

След като жената си отиде, Добри съчувствено погледна котката си.

Тошка седеше под дивана,  от там трудно би я измъкнал човек. Добри реши да я изхитри. Той поднесе към уплашеното животно, доколкото това беше възможно, памук натопен във валериан, а след това го постави до купичката за храна на котката.

След известно време, не можейки да устои на изкушението, Тошка изостави своето убежище.

– Странно, – каза си Добри. – Какво ли е видяла котката? Навярно това е била смъртта, изобщо не се съмнявам в това. Нали такива като нея усещат земетресение, много преди то да възникне……

Мостът се нарича SkyBridge, което се превежда като „облачен мост“ и той напълно оправдава името си.

Това е най-дългият пешеходен висящ мост в света.

Дължината на моста е 439 метра и се намира на 207 метра над земята.

Висящите мостове са много „добри“ с това, че по време на силен вятър опорите на моста са подложени на въздействието на въртящ се момент.

Обикновено такива мостове се огъват силно, поради особената си конструкция.

SkyBridge се намира на Ахщирското ждрело над река Mzymta.

Самата структура на моста е проектирана за земетресение от 9 бала.

Идеята и авторските права на този проект принадлежат на пътешественика от Нова Зеландия Алън Хакет.

Координати на моста са 43 ° 31’27 “ северна ширина и 39 ° 59’50 “ източна дължина.

По количество валежи столицата на Словения е една от най-влажните столици в Европа.

Една от най-ужасните катастрофи в страната са се случили поради мъгла. На магистралата около град Сенежече на 50 километра от Любляна са се сблъскали 70 автомобила.

През Любляна минава най-бързия влак на Словения, свързващ Копер, Марибор.

През 1895 г. земетресение почти напълно е разрушило града.

Учени от университета в Аризона са създали нов инструмент, който ще предсказва подземните трусове, които възникват вследствие на изпомпване на отпадни води или добиване на нефт и газ.

Група геофизици в продължение на три години са анализирали работата на радиолокационния прибор InSAR  на японския спътник ALOS.

Оказало се, че данните получени с помощта на този инструмент, дава възможност да се фиксира деформация на земята по-нагоре от мястото на добива, на места, в които в бъдеще ще се появят земетресения.

Такава деформация учените открили над кладенеца Тимпсон в щата Тексас. След две години на това място станало земетресение с магнитут 4,8 бала.

Поради изпомпване на вода или добиване на нефт изменението на налягането в земните слоеве създава напрежение в пластовете на земята. Тези пластове се „плъзгат“, което води до възникване на земетресение.

Лисабон е известен с мекия си климат. В столицата на Португалия са характерни топлите зими. Средните температури от декември до февруари са 15 ° C през деня и 8 ° С през нощта.

Това е един от най-старите градове в света, който не само е запазил, но и значително е увеличил населението си. Смята се, че града е на повече от 2800 години.

Интересното е, че улиците на града и досега са запазили черно бялата си цветова гама. Това е заради покровителя на града Свети Викентий.

Смята се, че черният цвят представлява облеклото, което е носел светецът, а белия цвят екипировката на християнските кръстоносци, изгонили маврите.

На 1 ноември 1755 г. земетресение почти изтрило Лисабон от лицето на земята. За това градът е трябвало да се възстанови отново.