Казуарът е признат за най-опасната птица в света. Всяка година в Австралия от тези „птици“ загиват 1-2 души. Те са способни да убият противника си с един удар на мощния си крак.

Основната опасност се крие във факта, че тази птица е много бърза, силна и напълно непредсказуема. Притисната в ъгъла тя е много опасна, а ако приближиш пиленцата й, не чакай милост.

Основното й оръжие са дългите й и много остри нокти. Тази птица лесно може да разпори човешка плът, повреждайки жизнено важни органи.

За разлика от други големи налетящи птици, като щрауси и ему, казуарът може да удря в различни посоки, както напред и назад, така и настрани.

Пиленцата им са напълно дружелюбни, но сприхавите им родители винаги се намират някъде наблизо.

Преди нападение казуарът издава съскащ звук.

Строяло се 30-етажно офисно здание. По проект в сградата трябвало да има два уникални асансьора, движещи се скорост 6 м/сек. Обикновените асансьори се движат със скорост 1м/сек.

В асансьорите поставили парно, разделено с бетонна стена за безопасност. Не се знае дали така е проектирано или по-късно е решено да се направи по този начин, но стената между шахтите била без нито един отвор.

Защо са необходими изобщо такива отвори?

Построили сградата до горе, дошло време да се вкара асансьорното оборудване. Поставили, окачили, завинтили мега вратите от неръждаема стомана и титан. Включили електроенергията, работи. Свети, жужи, не бие ток. Трябвало вече да изпитат съоръжението…. Свалили кабината на първия етаж и натиснали бутон 30…..

Опитвали ли сте да задържите пръстите си в отвор на края на помпа и то при много бързо натискане на буталото? Получава се много забавен звук…..

С приблизително същия звук били смачкани 20 врати всяка по 1500 евро на по-горните етажи, а на по ниските етажи със звук „шпок“ останалите 10 врати били всмукани навътре в шахтата…….

За да създаде своята знаменита азбука Брайл се е вдъхновил от една военна разработка. По заповед на Наполеон Чарлз Барбие бил създаден шрифт с релефни точки, чрез който войниците обменяли съобщения през нощта без звук и светлина. Тази система се оказала трудна за изучаване и не намерила практическо приложение.
Когато Брайл се запознал с нея, намерил главния й недостатък. Всеки символ в шрифта се кодирал с 12 възможни точки, които били твърде много за разпознаване на един символ само чрез докосване.
Намалявайки точките до шест, Брайл разработил шрифт, който в различни варианти се използва от слепите по целия свят.

26 февруари 1955 г. Калифорния, САЩ.
На летецът изпитател Джордж Франклин Смит му предложили изпитателен полет на нов реактивен самолет, който можел да лети по-бързо от звука. Той обичал изпитателните полети с мощни машини. Затова си казал: „Разбира се, че ще летя с него. Едва ли ще ми отнеме повече от 45 минути.“
Бил без защитен костюм. Когато излетял забелязал, че контролните уреди не се движат съвсем свободно. Но той не се притеснил, нали на предварителните проверки всичко било наред.
Минути по-късно минал звуковата бариера. Тогава самолетът забол нос надолу и контролните уреди отказали. Падал към земята със свръхзвукова скорост.
Гласът от слушалките крещял:
– Скачай с парашута, Джордж! Изчезвай от там!
Скоростта растяла, а Джордж като обезумял викал:
– Контролните уреди блокираха, падам право надолу!
Имал секунда да напусне самолета или да умре.
На около 2100 метра под него блестяло синьото море, окъпано в слънчева светлина. Джордж изскубнал облегалката и изтласкал остъкления капак на пилотската кабина. Вътре нахлул яростен вихър. При тази скорост стихийната сила на въздуха го приковала към седалката. Той с мъка протегнал ръка. Докоснал с пръсти катапулта. Нямало време. Опасността приближавала.
До тогава всички летци, скочили с парашут при свръхзвукова скорост, били загинали.
С изпънати пръсти Джордж сграбчил ръчката. Мощна експлозия го изхвърлила от пилотската кабина.
Ударила го въздушна вълна. Всичко наоколо се завъртяло. За няколко секунди обувките, чорапите, часовника и каската се откъснали от него и полетели към земята. Той кървял и бил много уплашен.
Падащото му тяло било като перце. Чуло се рязко изплющяване. Парашута се отворил и го задържал. Летежът му се забавил. Джордж почуствал, че пропада в мрак. Не изпитвал никаква болка. Тялото му паднало в морето и започнало да потъва.
Двама рибари станали свидетели на главоломното гмуркане. Те с голямо усилие успели да изтеглят тялото на летеца. Единият от тях погледнал удавника и със съмнение поклатил глава:
– Няма смисъл. Той е мъртъв.
Но Джордж Смит бил още жив….
На Военовъздушните сили им трябвало цял месец, за да извадят отломките на катастрофиралия самолет. Все още никой не знаел какво е причинило злополуката.
Но учените имали възможност да проучат полумъртвото тяло на клетия Джордж. И ето какво установили.
Когато Джордж катапултирал, скоростта му засилила действието на гравитацията. Всяка част от тялото на летеца станала 40 пъти по-тежка. Дори и кръвта му станала по-тежка за кратко време. Тя бликнала от кръвоносните съдове Това придизвикало множество натъртвания на тялото му. Той бил така контузен, че главата му се подула и заприличала на футболна топка. Клепачите на Джордж кървели.
Пилотът прекарал седем месеца в болница. Възстановил се напълно и отново започнал да лети. Той бил един от най-щастливите пилоти на света, преживявайки най-лошия кошмар на летците, да паднат от небето.

Става въпрос за това как един човек може да замени цяла група.
Един музикант. Една стая отрупана с инструменти и апаратура. И един педал, с който музикантът записва и повтаря, произволно възпроизведения звук.
Ако всичко това се разбърка и се остави за няколко минути, ще излезе музика, която напълно може да се изпълнява от цяла група, но се изпълнява само от един човек.
Но по-добре вижте сами.