Със всички сили до края на живота ни тук на земята трябва да пазим, поддържаме и развиваме първата си ревност.

Много от нас са я загубили и не са могли да си я върнат.

За това е нужно постоянно да помним смъртта. И ако душата отчасти е готова за смърт, не се бои от смърт, но идва в смирение и покаяние, забравя за всичко светско, поддържа ума си без да  се разсейва в Словото и усърдно се моли.

Който помни смъртта, той не е привлечен от света, обича не само ближния, но и враговете си. Послушен е, въздържан, чрез това съхранява в душата си мир и настъпва Божията благодат.

Ако чрез Святия Дух познаеш Бога, тогава душата ти ще се зарадва в Господа и ти ще Го обикнеш.

Това е селище, което в миналото е било място , където живеели работници от фабриките за текстилната промишленост.

Колонията е извън Барселона, в община Санта Колома.

Това е уникално място, което ни запознава с индустриалното минало на района. Тук посетителите могат да открият шедьоври на модернизма, по-точно истинското бижу на модедрнизма – криптата Гауди.

На това място можете да усетите спокойна и несмущавана атмосфера, да почуствате ритъма на някогашния живот.

Тук няма бързане и суматоха. Сякаш времето върви с друг муден  и забавен ход.

Причина за това е самозаблудата.

Да предположим, че в този момент съгрешавате, но си мислите, че този начин на действие ще даде по-добри резултати от това, което вече Бог ви е казал да направите.

За да спрете да грешите, трябва повече да не лъжете себе си. Погледнете честно към живота си, изправете се пред истината и се справете с проблемите си.

Помислете добре. Кое е това, за което се преструваме, че не е наш проблем? Че не сме пристрастени към него? Кое е това нещо в живота ви, за което си казвате: „Това не е чак толкова страшно, не е голяма работа“?

Няма значение дали приемате хероин, гледате порнография или четете долнопробен роман. Човек всичко използва, за да избяга от болката и греха си. Но вие няма да получите изцерение, докато не потвърдите корена на проблема си.

Нима е нужно да ударите дъното, за да се промените? Има толкова сигнали около вас, които искат да ви събудят, но вие не искате да ги слушате, вместо това вървите към унищожението си.

Не чакайте дълго, признайте корена на проблема си и се справете с него.

Лошото е, че хората чакат твърде много, преди да помолят за помощ. Върху проблемите трябва да се работи навреме. Повечето хора отричат симптомите или чакат, докато стане твърде късно.

Библията казва: „Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си, и истината не е в нас“.

Малка част от шизофрениците са гении.

Такъв е бил и Джон Форбс Неш- младши. Той е известен американски математик, който е работил в областта на теорията на игрите и диференциална геометрия.

Получава Нобелова награда по икономика през 1994 г.

Става популярен благодарение на филма „Игрите на разума“, който отразява живота му.

Интересното е, че Джон Неш можел да контролира симптомите на заболяването си до някаква степен и се научил да не обръщал внимание на проявленията на болестта си. Първоначално лекарите смятали това за подобрение.

Загинал при автомобилна катастрофа през май 2015 г.

Желанието да се радва на живота и да се смее е било винаги присъщо на човека. Известно е, че древните гърци са колекционирали анекдоти.

Един от героите на една такава забавна колекция се наричал „Филогелос“. Това бил Педант, отличаващ се с удивителна логика.

Ето и някои примери от този сборник с анекдоти.

Като се разхождал Педантът видял лекарят, който го лекувал и започнал да се крие от него. Приятелите му го попитали:

– Защо се криеш от него?

Той отговорил:
– Отдавна не съм боледувал и ме е срам пред него.
Веднъж Педант пътувал по море. Разразила се силна буря и неговите слуги започнали да плачат.

– Не плачете, казал им той, – в завещанието си всички съм ви освободил.

Друг път Педант видял двама близнаци, на чиято прилика се чудели хората.

– Не, – казал Педант, – първият е подобен на втория повече, отколкото втория на първия.

Древногръцкият философ Демокрит бил сериозен и задълбочен учен, баща на атомната теория и на атараксия, наука за душевното спокойствие като висша ценност. Той обичал да се присмива на своите съграждани, за което получил прякора „присмехулник“.

Много известни учени имали забележителния дар на хуморист. Този дар имат не само отделни хора, а и цели градове, за чийто жители се разкарват хумористични истории. Такива са тъпанар шотландец, жителите на Габрово и на столицата на хумора Одеса.