Оградите са предназначени предимно да разделят хората едни от други. Но понякога се налага да се променят тези правила.

Радой забеляза, че кучето му постоянно наднича между решетките на оградата, за да види кучето на съседа. Двете животни постоянно се „догонваха“ край издигнатата преграда по между им.

– Сигурно ще им бъде много хубаво ако се виждаха, – каза си Радой. – Изглежда се харесат, за това искат да бъдат заедно. Защо да не им помогна?!

Радой не беше първият собственик на куче, който бе готов да задоволи любопитството и желанието на любимеца си.

Речени сторено. Той взе триона и много внимателно след като премери и отбеляза няколко пъти, отряза отвор в оградата.

Ина така се казваше кучето на Радой, следобед се срещна с Бобчо, когато я изведоха на разходка.

Двете кучета дълго бягаха едно след друго. От време на време събираха муцуните си, сякаш си шепнеха нещо.

Когато Радой прибра Ина, тя бързо излапа това, което намери в паничката си и веднага се устреми към оградата, за да бъде с Бопчо.

Този път тя се стъписа. В оградата имаше отвор, а от там се подаваше главата на Бобчо. Тя излая радостно, а другото куче я приветства с лай и махане на опашка.

Вярно е, че имаха мрежа помежду си, но се виждаха, а това изглежда доставяше удоволствие и на двете животни.

– Май им хареса така повече, – каза Радой на Красимир, стопанина на Бобчо.

– Виж колко са радостни, – засмя се Красимир, – идеята ти не бе лоша.

Сега не само Радой и Красимир общуваха очи в очи, това се случи и на техните любимци, за които те полагаха големи грижи.

Тази работа не отне много време на двамата мъже, но сега, когато гледаха колко са радостни кучетата им, разбираха , че са постъпили правилно.

Японската художничка  Chie Hitotsuyama изработва своите произведения изкусно, изящно, реалистично и с голяма любов към природата.

Тя смята, че животните, които са главните герои в нейните композиции са „равни на нас в смисъл, че живеят в близост до нас на тази планета“.

А тя иска да изрази този живот и това ѝ се отдава.

Всичките ѝ животни са направени от вестник, завити на тръба.

Благодарение на таланта ѝ зверовете изглеждат реалистично и живо, трогват със своята уязвимост.

В последно време учени от много университети са се заинтересували от създаването на различни биороботи

Новият 5 сантиметров биоробот е създаден с помощта на мускулите на морски охлюви. Според създателите, те са избрали мускулите на тези животни, защото са най-студено устойчиви и могат да се адаптират към значителни изменения на температурата и други условия.

Изобретателите са прикрепили всички крайници на робота към тялото, напечатано на 3D-принтер.

С помощта на външно електрическо поле, учените са в състояние да контролират биоробота, благодарение на  свиването и отпускането на неговите мускули. На първите тествания роботите са се движили със скорост 4 мм в минута.

Поради добрата адаптивност на новия биоробот учените са могли да измислят с полезна мисия цялата войска от такива устройства. Изследователите искат огромно количество от тях да ги отправят във водоемите, за провеждане на операции свързани с търсене.

Един от основните проблеми на традиционните роботи е липсата на гъвкавост, но използването на тези мускули осигурява най-доброто съотношение на полезна работа с теглото.

Заслужава да се отбележи, че учените са се опитали да създадат прост робот използвайки традиционни технологии, но в резултат на изследването се е установило, че използването на мускулите на морски охлюви повишава ефективността на роботите с повече от 1000 пъти.

Отиването в зоологическата градина може да се възприеме по различни начини.

Понякога животните там са апатични, друг път се движеха насам натам без да се интересуват от наблюдаващите ги посетители, но се случваше и да си взаимодействат с тях.

Повече от всичко на Мария ѝ харесваше да ходи в зоологическата градина. Това бе една възможност да види по-отблизо животните, за които слушаше в приказките, които баба ѝ разказваше.

Възхищението на Мария от дивите зверове нямаше граници. Тя дълго наблюдаваше едно или друго животно.
Но кой може да предвиди реакцията на тези пленници, далече от естествената им среда?! Всичко това зависеше от темперамента, броя дни, в които са били в плен, дори и от вида на самото животно.

Като правило животните в зоологическата градина са докачливи или покорни. Понякога сядаха или лягаха върху лапите си. Но когато инстинкта вземеше връх, тогава ставаше опасно.

Така се случи и този ден. Слънцето грееше, макар и не толкова силно, както през лятото. Мария отново бе дошла с баща си в зоологическата градина.

Днес погледът ѝ бе привлечен от лъва. Тя дълго го наблюдаваше. От него я отделяше дебело солидно стъкло.

Изведнъж Мимето доближи устни до стъклото.

– Какво правиш? – извика ужасен баща ѝ.

Звярът рязко скочи и започна да барабани по стъклото с големите си лапи. Силните му удари разтърсиха солидната преграда.

– Само исках да го целуна, – каза Мария, а очите ѝ искряха от радост.

Може би лъвът поиска малко да поиграе с малката посетителка. Със скока си звярът навярно демонстрираше веселото си настроение.

Но напълно възможно бе, да желае да изгони „натрапилата“ му се наблюдателка, колкото се може по-далече от неговите сегашни „владение“.

Бащата на Мария, след като видя реакцията на лъва, дръпна бързо дъщеря си и я прегърна. Впи поглед в отворилата се челюст на звяра и зачака.

Но Мария гледаше съвсем безстрашно лъва, тя изобщо не се изплаши.

Хубавото бе , че между момичето и лъва имаше стъклена преграда, иначе последствията можеха да се окажат плачевни.

Много новородени котета всяка година се изоставят на улицата или се умъртвяват по най-жесток начин.

Една сутрин Ели разхождаше кучето си, когато погледа ѝ бе привлечен от полиетиленов пакет, който лежеше на пътя.

От вътрешността на пакета се чуваше пронизително пискане на живо същество.

Ели вдигна пакета и го разтвори. Тя бе шокирана.
– Кой ли е изхвърлил това малко коте на улицата в този мръсен пакет? – попита Ели. – Навярно този човек не обича животните. Бедничкото, хубаво е, че не се е задушило.

Котето бе изтощено и уплашено.

Ели веднага го отнесе в дома си, за да го спаси от сигурна смърт. Изми котенцето в топла вода и го нахрани с мляко, като за целта използваше спринцовка.

След това котенцето бе настанено на топло край печката.

Провървя му на това мъниче, защото Ели реши да го остави при себе си и да се грижи за него.