Вожд на това племе била жена, някоя си Томирис. Според Херодот  легендарната кралица след победата си над Кир Велики отишла с поданиците си в Мизия и долна Сития, днешна Добруджа и основава на черноморското крайбрежия гр. Томи, днешна Констанца в Румъния.
Цялото племе се състояло от жени войни, които не знаели какво е хурка и стан. Те били отрязали дясната си гърда, за да могат да воюват по-лесно. Когато питали някой мъж от племето,  кой е той,  казвал името си и това на майка си, после на баба си , прабаба си и т.н.
Веднъж Томирис ослепяла. Лекарите й казали, че ще прогледне ако изплакне очите си с урина от мъж, който е лягал само със законната си жена. Тя опитала първо урината на мъжа си, но останала сляпа. След това пробвала урината на много мъже, един след друг, докато зрението й се върнало.
Тогава събрала всички неверни мъже на едно място и заповядала да им избодат очите.

В живота на всеки човек понякога възникват такива сложни ситуации, че човек остава с убеждението, че от това по-лошо няма.
Една жена била много разстроена, че се е загубила котката й. Отишла за утеха при свещеника. Тя изплакала мъката си и казала:
– Няма по-лошо нещо от това, което ми се е случило.
На което свещеникът отговорил:
– Може би това е така, но може и да не е.
Вътрешно възмутена от думите на свещеника, жената отишла да търси котката си. Докато я търсела срещнала мъжът на мечтите си. Развълнувана тя се завтекла към свещеника и го попитала:
– От къде знаехте, че загубата на котката, не е най-лошото, което може да ми се случи, а е добро за мен? Аз имах котка, а сега до мен е любимия ми човек. Това е най-доброто нещо, което може да ми се случи.
Свещеникът се замислил и казал:
– Може би това е така, но може и да не е.
Жената си помислила, че свещеника е луд. Ясно е, че той не разбира, колко самотна е била през всичките тези години.
След време тя открила, че любимия й изневерява с най-добрата й приятелка. Обляна в сълзи, тя отново отишла при свещеника и казала:
– От къде знаеш, че срещата ми с този човек, не е най-доброто събитие в моя живот, а напротив – най-лошото?
Свещеникът казал философски:
– Може би това е така, но може и да не е.
“ О, не, – помислила си тя, – по-лошо от това едва ли има!“
Връщайки се у дома, тя решила да погребе провалената си любов и започнала да копае яма, за да зарови всички неща, които й напомняли за любимия.
Когато изкопала достатъчно дълбока яма, жената намерила злато. Оказало се, че през всичкото това време тя е седяла върху несметно богатство. Помислила си, че това е най-доброто, което може да й се случи, но си спомнила свещеника и си казала:
– Може би това е така, но може и да не е.
Всеки може да изпадне в такава трудна ситуация, че да си каже: „Край животът свърши! По-лошо едва ли може да стане.“ След време откриваме, че някое щастливо събитие или победа, не биха се случили, ако не е била тази сложна ситуация.
Мисля, че ключът тук не е ситуация или проблем, а как да се справим с него! Често ние губим сили и преживявам отново и отново случилото се. Много мислим за нашите неприятности, вместо да разберем, защо ни е дадена конкретната ситуация. Нужно е да насочим цялата си енергия към решаване на проблема и  да търсим изхода от него. Оплакването от съдбата е непродуктивно и води в задънена улица. Това е най-лесния и съблазнителен начин.
В  тежка ситуация, трябва да се приеме проблема. Да се анализира и разбере, какво го е предизвикало. Нужно е да се осъзнае какъв конкретен урок трябва да се усвои. В никакъв случай не трябва да се прибягва до самобичуване. Трябва да се преосмислят всички „за“ и „против“ и да се избере такъв вариант, който води до най-малките загуби.
Ако ви пожелая да не изпадате в трудна ситуация, това едва ли ще стане. Никой не е застрахован от това. За това ще ви пожелая да излизате от сложните ситуации с най-малко загуби и голям опит.
Запомнете, че нас не ни убива това, което ни прави силни!

Жена пътува в автобус. Необходимо е да предаде билета си напред, за да бъде перфориран.

Едно момиче е застанало до нея. Тя не знае как да се обърне към момичето на „вие“ или на „ти“. За това започва да разсъждава логически:

„Автобусът е експрес. Ако се е качила скоро, тя отива в нашия квартал. Държи бутилка с вино, следователно отива при мъж. Виното е скъпо, това означава, че мъжа е красив…. В нашия квартал има само двама красиви мъже: любовника ми и мъжа ми. Не отива при любовника ми, защото аз отивам при него. Следователно тя отива при мъжа ми. Мъжа ми има две любовници Краси и Донка. Донка е в командировка…“

– Краси, предайте билета, за да го перфорират!

Момичето изненадано се обръща към жената:

– От къде ме познавате?

Казват, че математическа логика се учи само една година, а женската логика – цял живот.

Преданото животно всеки ден се появява на богослуженията, където са опели стопанката му.
В италианската провинция Бриндзи 12-годишната овчарка Томи всеки ден идва в местната църква. В нея са опели стопанката му.
Когато жената била жива, Томи я съпровождал до църквата, а след това покорно чакал края на службата.
За първи път влязъл в зданието, когато погребвали стопанката му. Тогава Томи седял до ковчега и никой не вдигнал ръка да го прогони.
От тогава кучето присъствало на всички богослужения, кръщения и погребения.
Освен Томи погребаната жена имала още няколко кучета. Всички те били взети от местните жители. Всеки би взел и Томи, но той никога не се отдалечавал от църквата.
Хората хранят и уважават овчарката. Обикновено кучето си играе с децата, но щом чуе камбаната бърза към църквата.

Много се спекулира с числото 666. То се открива и там, където най-малко се очаква. Ето ви и един интересен случай по повод на това.
Една възрастна жена отишла при свещеника и се оплакала:
– Знаете ли, аз получих пенсионно удостоверение с номер 666…?
Служителят въздъхнал и ѝ казал:
– А в моята библия на 666 страница започва книгата Еклисиаст. Какво да правим?
Труден случай нали?
Имам идея! Да премахнем съществуването на всички страници и номера включващи 666….