На вратата на един човек почукала фея, изпълняваща желания.
– Ще изпълня всичките ти желания, – казала тя.
– Защо дойде точно при мен? – изненадал се човекът.
– Отдавна те наблюдавам и знам, че ме търсиш. Ти искаш в живота ти всичко да се получава лесно, без препятствия, борби и усилия, нали?
– Да,  – съгласил се човекът. –  Много се радвам, че дойде в живота ми, когато нищо не върви, както трябва.
– Забрави за всички неуспехи и препятствия. Ще махна само един път с пръчката и всички твои желания ще се изпълнят.
Зарадвал се човекът. От този момент живото му се подобрил. Всички проблеми били решени и той се наслаждавал на живота Всичко се получавало леко, без усилие, както си мечтаел преди.
Но веднъж всичко се изменило. Препятствията и неуспехите отново се натрупали върху него. Той не успявал да се справи с едни проблеми, когато го налитали други. Така продължило дълго време
– Защо стана така? Това не е живот, а наказание. Защо ми изпращаш неуспехи и проблеми? – викал човекът към Бога.
– Аз нищо не съм ти изпратил, – отговорил му Бог, – Сега ти преминаваш през тези изпитания, които феята премина с едно махване на вълшебната пръчка. Те много се натрупаха през изминалите години, за това сега ти е толкова трудно.

Едно малко момиченце се върнало от разходка с дядо си. То отишло при майка си и казало:
– Мамо, как бих искала да имам очите на дядо!
– Защо са ти? – изненадала се майката. – Твоите очи са млади и красиви. Те виждат по-добре от тези на дядо ти.
– Не, мамо, той може да види това, което аз не мога. Когато ние се разхождаме той ми казва: „Погледни дете мое, колко велика е Божията мъдрост, която е създала всичко“. А аз не виждам нищо.
– Разбирам, мила моя, – казала майката, – но ако ти искаш да виждаш така, както вижда дядо ти, не са ти нужни неговите очи, а знание, мъдрост, които се натрупват с годините и чисто сърце.
Действително, за да се види Божията мъдрост и милост, красотата на Неговите творения и Самият Бог, не са нужни специални физически очи, а чисто и мъдро сърце.
Можеш да имаш чисто сърце само чрез Исус Христос. Чисто означава, отсъствие на примеси и вредно съдържание, като вина, грях……
Ако Христос живее в нас, гордостта не ще царува в живота ни, в сърцето ни няма да има гняв и омраза, милосърдието ще е в основата на отношенията ни с другите и няма да служим на собствените си желания, а на ближните.

Веднъж беседвали отшелник и търговец. Търговецът твърдял:
– Благодарение на богатството, аз съм избавен от неоходимостта и мога да се отдам на желанията и вкусовете си.
– Как така! – възкликнал отшелникът. – Днес, когато избираше място за караваната си, кое беше важно за теб, красотата на местността или по-добра храна за животните
– Разбира се, изобилието от трева реши моя избор, – казал търговецът.
– И какво излиза? Дори  и да си богат, ти живееш така, че на животните да им бъде по вкуса, – засмял се отшелникът.

Когато човек се моли за нещо трябва да конкретизира желанията си. Не вярвате ли? Тогава чуйте следната история.
Това се е случи, когато Надя живееше в рехабилитационния център. Тя много искаше да си има халат. Много месеци вървеше замечтано и все за него си мислеше.
Често си повтаряше наум: „Господи, изпрати ми скромен син халат, толкова много ми е нужен! За теб какво е един халат…“
Трябва да отбележим, че тя, в мислите, си представяше прекрасен копринен халат със син цвят и бродерия.
Веднъж с директорът на центъра и неговата жена Надя отиде при леля си. Тя беше много мил човек, но си имаше някои странности в мисленето. Когато те вече се готвеха да си тръгват лелята пристъпи към Надя и каза:
– Почакайте ме за минутка, за тебе Надя, имам изненада!
След малко донесе в стаята малък пакет. Надя го отвори, а там лежеше халат…… такива раздават обикновено в болницата на пациентите……
Тримата гости в пълно мълчание се отправиха към колата.
Внимавайте какво си пожелавате! Добре уточнявайте „детайлите“ на вашите желания.

В приказката си „Рибаря и златната рибка“ Пушкин представя човешкия стремеж към богатство.

Живял до морето старец със своята баба. Те имали само една схлупена колиба и разбито корито. Веднъж, когато старецът ловял риба, хванал златна рибка. Тя го помолила да я пусне срещи три негови желания.

Когато жената на рибаря разбрала какво се е случило, се нахвърлила с ругатни срещу съпруга си, че не е поискал поне едно ново корито. Отишъл старецът при рибката и получил желаното от жена му. Но това съвсем не удовлетворило ненаситната старица. Тя поискала още хубава къща и да стане царица. Но на нея не й стигало богатство и слава, за това пожелала да стане господарка на морето.

Резултата бил плачевен. Схлупена къщичка на прага, на която седи сърдита старица, а отпред – старото пробито корито.

Богатството води порочния човек към падение и разруха, а за добродетелния то е средство за правене на добрини.

Не е богат този, който има много, а този който дава на нуждаещия се.

Богат е не този, който много е събрал, а който много е раздал.

Приемай земните богатства като гост, които често трябва да приема, но и да дарява.