Павел бе напрегнат. Той бе споделил с приятели, че видял как ескимоси убиват вълк.

Когато някои от тях чуха това, настояваха:

– Разкажи ни. Изглежда, да е доста интересно.

Павел потръпваше при спомена, но не можеше да се отметне.

За да се освободи от натрапчивото желание на приятелите си с неохота започна:

– Ескимосът намазва ножа си с животинска кръв и го оставя да замръзне. Добавя се още един слой кръв, след това още един, докато острието се скрие напълно.

Всички мълчаха и слушаха внимателно, само Симо, както винаги бързаше:

– А после?

– Остави го да разказва, – сръгаха Симо.

– Ловецът забива ножа си в земята с острието нагоре. Вълкът следва миризмата, намира източника и ……. започва да ближе, – продължи Павел, виждайки неприятната картина пред себе си. …… Възбудено от вкуса, той облизва окървавеното острие прогресивно по-бързо и по-силно. ….. Не забелязва откритото острие, което пронизва собствения му език, …… нито че сега консумира собствената си топла кръв.

– Е, той жадува за още повече, – отново се обади Симо.

Този път никой не се обади, нито реагира на думите на бързака.

– …… и така, докато падне мъртъв, – завърши с тъга Павел.

Всички мълчаха потресени.

Мълчанието бе нарушено от бай Манол:

– Жалко за вълка!

И малко по-спокойно разясни:

– Това е една ужасна история, но трогателна илюстрация за това как ние също сме в опасност да бъдем погълнати от собствените си страсти.

Младежите се съгласиха.

Студът си е студ, но когато си край печката, можеш да се събереш с приятели и да разговаряш с тях.

Така направи и Гошо. Приятелите му Мартин, Сашо и Добри не чакаха повторна покана.

– Сърцето не изразява само чувства, – започна Сашо.

– То е място на искрени надежди и любов, – добави Добри.

– Да, но днешното общество определя най-силните ни чувства като „истинското ни Аз“ и отгоре на всичко настоява да ги ги изразяваме, – опонира Гошо.

– Но нашите желания могат да ни хванат в капан, – отбеляза Мартин. – Съвременният потребителски манталитет създава желание за трупане на материални блага, които според света ни осигурят статус и идентичност.

– Днес лошо се възпитават децата, – намекна Добри. – те желаят одобрение и любов, а им се подхвърлят технически чудеса и така се злоупотребява с тях.

– А някои от тях по примера на родителите си, стават работохолици, – вметна Сашо.

– Проблемът на работохолика например не е в това, че обичаме работата твърде много, – подчерта дебело Добри, – а че обичаме Бога твърде малко в сравнение с кариерата си. Това, което праведните желаят, е самият Бог, да видят лицето Му. Единствено ако търсим връзката си с Бога и копнеем за Него, другите ни мечти и интереси няма да ни хванат в капана.

– Само ако обичаме Бог повече от всичко, правилно ще приемаме и всичко останало, – заключи Мартин.

Нощта бе заела мястото си, а приятелите не бяха усетили това.

Разделиха се и си обещаха утре, да се съберат у Мартин.

Петър Петров трябваше да проповядва в един малък град. Когато пристигна го уведомиха:

– Църквата няма средства, за да ви плати стая в хотела. За това ще отседнете в едно семейство от нашата църква.

Пристигайки в тази къща собственика посрещна Петър, заведе го в стаята. Показа му банята и тоалетната.

Когато дойде време за обяд, домакина заяви:

– Не сме длъжни да ви храним. Трябва сам да се погрижите за себе си.

През цялото време, докато Петър бе в този дом, никой не му обръщаше внимание. Ако зададеше въпрос, правеха се, че не са го чули.

Домакините не криеха желанието си, час по-скоро да ги напусне.

Този ден Петър разсъждаваше върху Колосяни 3:16: „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си“.

Студеният прием в къщата го накара да се замисли:

– Как приемам Божието Слово? Давам ли на Божието Слово топлия прием, който заслужава, или не му обръщам внимание? На Божието Слово уютно ли е в сърцето ми или се чувства като нежелан гост? Приемам ли с радост Божието Слово, показвайки му своята любов и смятам ли за чест да го имам в сърцето си?

Добри въпроси, които чакаха искрени отговори.

– Божието Слово ако има топло, приятелско посрещане, ще се почувства като у дома си в сърцето ми и ще реши да остане там завинаги, – констатира накрая Петър.

Нека днешният ден бъде белязан с решението да се всели Божието Слово във вашето сърце. Отворете му вратите и го поканете да остане там завинаги.

Посрещнете Го топло като желан гост, който много обичате и цените.

Така ще внесете в живота си огромно духовно богатство, което ще обогати не само вас, но и хората около вас.

Наско седеше до баба си и внимателно я слушаше. Докато старицата му говореше, пъргаво премяташе в тигана ароматни палачинки.

– Има едно чудесно място, на което да отидеш, след като си разорен, на работа.

– Бабо, но това звучи парадоксално, – опонира Наско.

– Можеш да се смееш на мъдростите на баба си, – усмихна се старицата, – но правилното разбиране на работата е жизнено важно за успехът ти. Май гледаш на работата като проклятие, а не благословение?

– Е, не на всеки му се работи всичко, което му се предлага, – възрази Наско.

– Чуй, дете, Бог постави Адам да работи не като наказание или проклятие, но понеже работата е нещо добро.

– Честно казано понякога изгубвам желанието си за работа, – призна си Наско.

– Това е начинът, по който Бог ти показва, че е време да се придвижат към следващото си приключение. Човек не работи само за заплата.

– Може би е така, – съгласи се неохотно Наско.

– Бог те е създал да работиш, – поклати глава бабата. – Устроил те е така, че да следваш своите желания и да променяш света чрез това, което правиш. Създал те е да намираш удовлетворение в работата, която ти харесва. Благодари на Бог за работата, която ти е дал да вършиш и давай най-доброто от себе си за Негова слава.

Илия се разхождаше по плажа. Духаше слаб вятър и гонеше вълните.

Изведнъж той забеляза гърло на бутилка стърчаща от пясъка.

Той бързо изтича и започна да рови мълниеносно.

Когато я извади му се стори позната. Дори започна да си мечтае:

– Дали ако я потъркам, ще изскочи джин от нея и ще ми изпълни някое желание?

Илия я потърка, но джинът не се появи.

Последва разочарование.

И Илия захвърли бутилката обрано в пясъка.

По такъв начин някои гледат на молитвата.

Когато Бог не им отговори, те Му се обиждат. Възмущават се, че не на тяхно разположение.

Но те грешат в едно, нашите молби трябва да отговарят на Божията воля.

Вместо да основаваме молитвите си на „Надявам се“, нека се основават на „Бог казва така“.

Ако ние се насищаме с Неговото Слово, тогава Неговите желания ще станат наши.