Нашите усещания ни дават да въсприемем съвсем малка част от околния свят. Слухът ни се разпростира на малко разстояние. Зрението ни е възпрепятствано от преградите и сенките.
За да се опознаем едни други, трябва да достигнем вътрешните сфери на начина ни на възприемане.
Ние трябва да предаваме знанията си, да пътешестваме, да транспортираме вещества и да използваме различни видове енергии, необходими за нашето съществуване.
Навярно разбирате, че от всички завоевания на човека, без изключения, най-желаното и полезното за установяване на мирни взаимоотношения в света е пълното премахване на разстоянията.

Най-главното във кухнята е наличието на печка. Съвременните печки са много по-добри от тези, които са били преди 20 години.
Все пак топлината от нагряването не се използва максимално, обикновено се нагрява само дъното на съда. Дизайнерът  Ciprian Frunzeanu е разработил уникална печка.
Повърхността на печката се състои от няколко пластини, които могат да оформят куб, в който се слага тенджерата с яденето. Такъв вид печка може да се преобразува в микровълнова такава. Топлината се разпределя равномерно. Готвенето отнема по-малко време, което води до икономия на енергия, разбира се и на финансови средства.
Като вземем в предвид, че в тесните кухни на многоетажните блокове трудно се вместват мебели, уреди и печка, това дизайнерско решение опростява нещата. Печката заема много малко място, в резултат, на което се освобождава допълнително пространство. За сега това е само проект, който се надяваме скоро да видим на пазара.

Съвременните военни лазери могат да извадят от строя шпионски спътници или вражески транспортни средства. Но в бъдеще, военните се надяват да се въоръжат с разряди от мълнии и с тях да стрелят по целите на бойното поле.
Във воените лаборатории на САЩ се тестват лазери, които могат да създават във въздуха заредени плазмени канали. Тези своеобразни пътища на мълнията, създадени с помощта на лазер, позволяват прицелно поражение на танкове или невзривени мини, защото са по-добри проводници на електричество, отколкото земята.
Принципът на работа на това оръжие е основан на знанията за мълнията попадащи от буреносни облаци към земята. Електричеството следва пътя на най-малкото съпротивление.
Учените използват лазери със свръхкратки импулси от средна енергия. Електромагнитното поле на лазера може да събира електрони от молекулите на въздуха и да създава плазмен маршрут на електричеството.
За създаване на един единствен лазерен импулс се използва енергия много по-голяма от необходимата за един голям град, но импулса съществува само две трилионни части от секунди.
Такива „лазерно – плазмени канали“ са в състояние да контролират посоката на микровълнови импулси, както и на електроенергията. Микровълновите импулси са влезли във въоръжение при военно въздушните сили, където ги използват за причиняване на временна недееспособност на електронни системи за отбрана и военни въздухоплавателни средства, включително безпилотни летателни апарати.
За сега тази технология е в стадий на разработка в лабораторни условия.

Холандският дизайнер Майк Томпсън в опит да напомни на хората за необходимостта от по-рационално използване на електричеството е проектирал лампа, която работи с една капка човешка кръв.
Подчертавайки екологичната и социалната значимост на изобретението си, Томпсън показва колко необмислено и безполезен понякога хората използват енергията. Според статистиката средният американец консумира годишно около 3383 киловат – часа, което се равняват на енергията похарчена, за осветлението на четири стаи за цялата година, ако светлината изобщо не бъде изключвана.
Натискаш ключа и възпроизвеждаш светлина, какво по-просто от това? Като правило хората, според Майк, не мисля за щетите, които причинява загуба на енергия в природната среда.
За да заработи лампата на Майк е нужно да се счупи гърлото й, а вътре да се пусне таблетка и да се капне кръв. Благодарение на химическата реакция лампата започва да свети.
„Кръвната лампа“ се използва еднократно и то само в изключителни случаи. Тази мярка кара човек да се замисли за това, как разточително и безразсъдно пилее електроенергия. Според Майк, това е една метафора. Това, което позволява на тялото ни да живее, ние го използваме за извличане на светлината. Това е един намек за природата частите, на които човек унищожава.

Платинени катализатори предлагат големи перспективи за алтернативна енергия, като например в случая на производство на водород от вода. Въпреки това, високата цена на платина затруднява широко мащабното въвеждане на нови технологии. Може би учените от Brookhaven National Laboratory и американското министерство на енергетиката са в състояние да решат този проблем.
Учените са разработили нов тип евтин електрокатализатор, който може ефективно да извлича водород от вода. Катализатора се основава на съединения на никел-молибден-азот, който има формата на намачкани листа от нанометров мащаб.
Водата е идеален източник на чист водород на планетата, съдържа се в големи количества и не съдържа вредни парникови газове. Разделянето на водата на водород и кислород изисква външен източник на захранване и ефективен катализатор. Добив на водород трябва да бъде по-голям от потреблението на енергия за електролизата.
В търсене на ефективен катализатор учените нагрели до висока температура никел-молибденово съединение в присъствието на азот и изведнъж видели, че това вещество се е превърнало в нанолист. Въпреки факта, че металните нитриди са широко използвани, това е първият пример за образуване на нанолист. Азотът разширил решетката от никел-молибден и повишил плътност на електрон. Така се е получил относително евтин материал, чиято електронна структура е близка до благородните метали. Ако се смачкат тези листове, е възможно да се получи катализатор с голяма площ и химически активна повърхност.
Новият катализатор работи почти толкова добре, колкото и платина. С електрокаталитичната си активност, той няма равен сред другите скъпоценни метални съединения. Освен това, процесът на създаване на нанолистове е прост, мащабируем е и е подходящ за широки индустриални приложения.
Въпреки, че новият катализатор не е окончателното и идеално решение за производството на супер-евтин водород, но то може значително да намали стойността на водородно гориво и оборудването за неговото производство.