Станислав отново се нацупи и за пореден път избяга от масата, отказвайки се да се храни.
Майка му въздъхна:
– Пак с неговите капризи.
Дядо Стоян стана и отиде след внука си. Завари го седнал на леглото, прегърнал коленете си и забил глава в тях.
Когато Станислав усети, че някой влезе в стаята му, вдигна глава готов да му се скара, но когато забеляза, че това е дядо му се въздържа. Той много обичаше този мъдър старец.
– Те си знаят своето и за мен не ги интересува, – оправда се Станислав пред дядо си, за бягството от масата.
– Хората около теб не знаят какво се мъти в главата ти, – каза спокойно дядо Стоян. – Те не могат да видят твоите мисли, не разбират емоциите ти, мечтите ти. Не могат да схванат мотивите на твоите действия.
Станислав се бе успокоил и внимателно слушаше дядо си. Старецът никога не го бе подвеждал или лъгал, за това думите ми винаги се посрещаха с уважение.
– Те виждат само тялото ти, – продължи дядо Стоян. – А по твоите действия съдят за това, което става в теб. Намръщените ти вежди говорят за недоволство, усмивката за благодарност и добро разположение, юмруците ти свидетелстват за враждебност и гняв.
– И какво да правя тогава? – въздъхна тежко Станислав.
– Апостол Павел ни съветва да принасяме телата си в жертва жива, благоугодна на Господа.
– Какво означава това? – попита Станислав.
– Каквото се случва с нашето тяло, показва на хората около нас, какви сме в действителност. Можем, колкото си искаме да декларираме нашата християнска вяра, но ако действията ни свидетелстват в противното, хората имат пълното право да се усъмнят в нашите думи.
Станислав се замисли, а след това добави:
– Не бях прав! Ядосах се за дреболии. …. Мама изобщо нямаше вина. А със всичко, което направих, наказах себе си. Останах без обяд.
Дядо Стоян се усмихна и погали внука си по главата.
– Дрехите, думите, навиците, ….. със всичко това сме длъжни да прославяме Бога. Трябва да бъдем „безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение…“, – заключи дядото на Станислав.
Момчето подаде ръка на стареца и двамата отидоха заедно в трапезарията.
