Остров Чеджу понякога се нарича „Перлата на Корея“ или “ Корейския Хавай“ заради уникалната си природа, мек субтропичен климат, извънредни вулканични пейзажи, наличието на прекрасни плажове, луксозни хотели, многобройни паркове и музеи. Той се смята за най-романтичния тропичен остров.
В края на 2007 г. в конкурса „Новите Седем чудеса на природата“ той стана един от седемте победители и бе обявен за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основната атракция на острова е планината Халасан висока 1950 метра с затихнал вулкан на върха, който е обграден от 360 вулкани-спътници. В кратера на вулкана сега се намира езеро с чиста и прозрачна вода.
На острова има няколко живописни водопади. Един от тях е три каскаден и се намира в близост до Ботаническата градина, която е събрала хиляди видове редки растения, цветя и дървета. Те растат в открити площи, както и в затворени оранжерии, в специално разработени градини.
На остров Чеджу е основана много рядка социална система, тук цари матриархат. Жените работят и осигуряват семейството, а мъжете са ангажирани в отглеждането на децата и домакинството. Интересното е, че мъжете даже и днес напълно се подчиняват на жените и безпрекословно изпълняват всичките им заповеди.
Главната атракция на острова са наличието на множество уникални и необичайни паркове, градина с колекция от Бонзай дървета, миниатюрни парк с известни архитектурни конструкции от цял ​​свят, парка на еротичните скулптури „Земя на любовта“ и др.

Тя беше бременна за втори път, но това не я радваше. От първото си дете тя се отърва лесно. Скараха се с мъжа си и тя отиде далеч, и остана у една приятелка да живее.
Но в живота се случва понякога и така. Тя отново се събра с мъжа си и отново чакаше дете, но не го искаше, ненавиждаше го.
Присъни ѝ се сън. Върви  в прекрасна долина. Наоколо летяха птички, пеперуди… растяха цветя. Всичко бе толкова невероятно.
Разхождайки се из тази долина, тя достигна до едно красиво езеро. Водата бе чиста, прозрачна, в нея плаваха игриви рибки и тя им се любуваше.
Продължи по-нататък. Излезе на едно почерняло поле. Премина покрай едно изсъхнало езеро. Дъното му бе набраздено с дълбоки дири.
Отправи се към високата мрачна планина. Намери стъпала, кото водеха към върха. Точно на него се издигаше мрачен и сив дом. Изведнъж долови детски плач. Изтича в дома и видя две креватчета, а в тях лежаха две малки бебета.
Приближи детето, което плачеше. Той бе толкова малко, че се побираше в дланта ѝ. Опита се да го нахрани. Сложи го на гърдата си, но детето продължи да плаче. То не можеше да суче.
Влезе жена, цялата в черно и ѝ казва:
– Остави го обратно, все едно то не може да суче от твоите гърди.
Тогава тя приближи другото креватче. Там спеше красиво малко бебе. Взе го и каза:
– Та това е моя син.
А жената в черно започна да мърмори:
– Тогава го взимай и се махай от тук.
Излизайки от мрачния дом тя се обърна и попита жената:
– А на кого е другото дете, което плаче, толкова ми е мъчно за него?
Тя видя как очите на жената се изпълниха с омраза и злоба, а отговора й бе рязък и груб:
– Нима не помниш?
Тя се събуди. След този сън изпита ужас. Накрая разбра, бе убила първото си дете и сега се опитваше да убие и второто. Спомни си как го държеше в ръцете си. Всичко се преобърна в душата ѝ.
Благодарение на този сън, тя заобича още нероденото си дете.
Дойде деня и тя роди. А то беше толкова красиво създание такова, каквото го видя в съня си.
Тя бе щастлива и каква голяма радост изпитваше, когато го кърмеше. За любовта ѝ нямаше граници.

До неголямо езеро на северо-изток от Москва на Богоявление отново е цъфнала върба.
Дървото се намира на брега близо до дървена декоративна настилка. На голяма част от клоните пъпките са се отворили и от тях са се показали бели „котенца“, както това се случва през пролетта на Цветница.
Един от местните разказва, че след реконструкцията на територията в близост до езерото, в хода на която засаждали дръвчета, била засадена и тази върба.
На този празник върбата тук не цъфти за първа година .

Вила Епекуен е курорт разположен на 600 км от Буенос Айрес. Той е бил построен през 1920 г., и половин век по-късно става популярен за туристите, защото тук е могло да се почине на уникалното солено езеро Лаго Епекуен. Днес на мястото на това селище има само руини. 25 години преди това то е било под водата в резултат на наводнение.
Езерото Лаго Епекуен е било туристическа Мека, то притежава уникални свойства. Езерото е 10 пъти по-солено от кой да е океан и съвсем малко отстъпва на Мъртво море. Терапевтични свойства на водата му са известни отдавна. Тук идват да лекуват депресия, ревматизъм, кожни заболявания, анемия и даже захарен диабет.
Първите заселници в селището са се настанили в края на 19 век. Скоро след това населението нараснало. Имало железопътна връзка с Буенос Айрес и скоро пътуващите от Южна Америка наводни аржентинския курорт.
В средата на 20 век тук почивали ежегодно около 2500 човека. През 1970 г. в селището живеели повече от пет хиляди души, работели около 300 предприятия, включително хотели, ресторанти, плувни басейни, магазини и музеи.
Природата обаче не е била благосклонна към този край. Поради увеличилото се количество падащи валежи, нивото на езерото се покачило и на 10 ноември 1985 г. огромен поток от солена вода залял голяма част от селището. До 1993 г. селото било изтрито от земята. Нивото на водата  до 10 метра.
През 2009 г. с постепените климатични изменения, водата започнала да отстъпва и започнали да се виждат руините на селището.
От хиляди коренни жители на Вила Епикуен, по тези места се върнал само 81-годишният Пабло Новак Той вече няколко години живее тук сам, чете вестници и си спомня за разцвета на селището преди три десетилетия.

Много видове спорт имат подводни аналози: подводен футбол, подводно ръгби, подводен хокей, последния е получил най-голямо распространение.
Подобно на надводните спортове играчите местят топка или шайба, която е по тежка от водата, във вратата на съперника.
Голямо значение в подводния хокей за играчите е способността да задържат дишането си колкото се може повече, без да се издигат на повърхността.
Най-екстремния подводен аналог е подледения хокей. Той прилича на обикновения, но шайбата се премества по обратната страна на лед, образувал се върху замръзналия водоем или езеро.