Тази швейцарската обсерватория е построена през 1937 г., за да се извършват научни изследвания в високите части на планините. Сградата се намира на 3571 метра над морското равнище.
Обсерваторията е разположена на превала, който свързва върховете Мьонх и Юнгфрау, в т.нар. Бернски Алпи.
В непосредствена близост до обсерваторията се намира и най-високата жп гара в Европа, което е малко по-ниска от нашия обект, само на 3454 метра над морското равнище. Благодарение на нея се е появила тази обсерватория. Първоначално учените е трябвало да живеят в палатки.
Гарата и обсерваторията са свързани чрез тунел, на който има специален асансьор. Обсерваторията е предназначена за учени, но предприемчивите швейцарци са направили това място достъпно и за туристи. За целта е построена специална площадка, която дава възможност на всеки да се запознае с  красотата на Алпите.

Малките египетски мравки създават големи проблеми на немските власти.
Тези насекоми, които имат дължина само 2 мм се хранят с изолационните покрития на кабели и атакуват компютърни микросхеми.
Освен това те пренасят причинителите на различни заболявания, включително салмонелоза.
Потокът от „кафявата чума“ със всяка година все повече и повече нахлува в Европа и се превръща в истинско бедствие.
В компютрите мравките са привлечени предимно от защитния гел, използващ се за изолация, както и самият чип, който за тях е уютна и топла среда.

Италиански физици са открили гигантски подводни водовъртежи в Средиземно море. Тези загадъчни вихри с диаметър от 10 км, са в състояние да се движат десетки и стотици километри, без да загубят силата си.
Откритието е станало съвсем случайно. Учените търсели място за инсталиране на подводна неутронна обсерватория NEMO – Neutrino Mediterranean Observatory. Този електронен детектор трябвало да следи космическите частици с висока енергия.
По време на търсенето, спуснали комплекс от прибори на дълбочина около 3,5 км, за да измерят температурата и скоростта на течението. Получените данни шокирали учените.
Оказало се, че в тази средиземноморска зона на дълбочина от 3 км се върти цялата верига от гигантски вихри, които се движат бавно със скорост 3 см в секунда.
Водовъртежите, както предполагат учените, се зараждат в източната част на Средиземно море. Те могат да настъпят в резултат на нестабилността на температурата на водата и течения в Адриатическо и Егейско море. При това вихрите са способни да се преместват на стотици километри, без да губят скорост и енергия.
По-рано, учените са открили, че Средиземно море, което е изчезнало преди много години. След тектонична активност в областта оградена от Гибралтарския проток и Атлантическия океан, морето отново изплува само за две години. Това допринесло за появата на пролива Гибралтар, който е бил много по-широк, отколкото е днес. Нещо повече, скоростта на потока е била толкова висока, че нивото на Средиземно море се е увеличило с 10 метра.
Новите данни позволяват да се направят някои изводи за историята на човечеството. Учените смятат, че появата на пролива Гибралтар съществено влияние върху факта, че Европа е била населена от хора много по-късно.

В увеселителния парк Порт Авентура е завършило строителството на най-високата „пързалка“ в Европа. Височината на атракцията е 76 метра.
Строителството, което е струвало 25 милиона евро, е продължило 9 месеца и е преминало на етап инженерни изпитания.
Дължината на маршрута е 1650 м, тук има и тунел, а също и 5 „камилски гърбици“, най-низката от които е, колкото 7-етажна сграда.
Спускането става по наклон от 86 градуса с дължина 78 метра. Това е най-дългото трасе за сега.
Тази „пързалка“ ще стане най-скоростната атракция от този вид. Влакчето движещо се по трасето е предназначено за 96 души и развива скорост 134 км/ч.

Намаляването на едрите хищници води до многократно увеличение броя на тревопасните животни.
В резултат от унищожаването в северното полукълбо на едрите хищници, особено вълци, популацията на тревопасни животни, като например лосове и елени, значително превишава нивото си и внася вреда на екосистемите.
При отсъствието на вълците, броят на големите тревопасни животни се е увеличил шест пъти. Това води до ерозия на почвата, нарушаване на растежа на младите дървета и в крайна сметка до обезлесяване, което е съпроводено от намаляване на биологичното разнообразие.
Числеността на тревопасните животни най-добре се регулира от наличието на големи хищници. Така например, в Европа в области, където има  не само вълци, но и рисове, гъстота на популацията на елените е много по-малка, отколкото в областите, където има само вълци.