Една жена излязла от дома си и видяла трима старци с дълги бели бради на двора. Тя не ги познавала, но им казала:
– Навярно сте гладни. Заповядайте да похапнете у дома.
– А мъжът ти в къщи ли е? – попитали те.
– Не, няма го, – казала тя.
– Тогава ние не можем да влезем, – отговорили те.
Вечерта, когато мъжът й се върнал в къщи, тя му разказала за случилото се.
– Иди и им кажи, че съм се прибрал и нека заповядат в дома ми, – казал мъжът.
Жената излязла и поканила старците.
– Ние не можем да влезем в къщата ви заедно.
– Защо? – удивила се жената.
Един от старците обяснил:
– Той се казва Богатство, – казал той, като посочил един от своите приятели. Посочил другия и добавил, – той се нарича Успех, а аз Любов. Сега иди в дома и поговори с мъжа си и тогава решете, кого от нас да поканите.
Жената отишла в дома си и разказала на мъжа си, какво е чула. Мъжът много се зарадвал.
– Това е много хубаво! Ако трябва да направим избор, да поканим Богатството. Нека да дойде и да изпълни дома ни с богатство.
Жена му възразила:
– Скъпи, а защо да не поканим Успеха?
Дъщеря им седяла в ъгъла и ги слушала. Изведнъж тя скочила и предложила:
– Не е ли по-добре да поканим любовта? Тогава нашият дом ще е изпълнен с любов!
– Нека се съгласим с дъщеря ни, – казал мъжът. – Иди покани Любовта да ни буде гост.
Жената излязла и попитала:
–  Kой от вас е Любов? Влез в къщи и ще бъдеш наш гост.
Старикът наречен Любов се насочил към дома. Другите двама старци го последвали. Жената изненадана ги попитала:
– Аз поканих само Любов, защо и вие идвате?
Старците отговорили:
– Ако бяхте поканили Богатство или Успех, другите двама щяха да останат на улицата, но тъй като поканихте Любов, където отиде той, ние веднага отиваме след него.
Там, където има любов, винаги има богатство и успех.

Не искаше да плаче. Знаеше, че така тревожеше близките си. Но те напираха като прелял ручей, търсещ и най малкото място, за да се разлее.
Вчера го погребаха. Не предполагаше, че болката ще бъде толкова голяма. Когато почина майка й беше по-спокойна. Спомените я връщаха назад и….я обвиняваха.
Баща й преди три месеца не беше добре. Беше го взела в града. Но той се нуждаеше от много внимание, а тя бе постоянно заета със своя малък бизнес. От лекарствата ли, от старостта ли, но той постоянно капризничеше за нещо. Тогава тя роптаеше: „Не беше такъв! Какво му става? Не може ли да разбере, че сега всеки от нас е зает и не може да му обърне много внимание?“
Тогава бе се пооправил и бяха стигнали до компромисно решение. Той ще се прибере на село и ще плащат на една комшийка от време на време да го наглежда. Миналия месец изпрати 100 лева на мъжа й да си купи нещо за рождения ден. Когато разговаряха по телефона зет му го попита:
– Добре ли си?
– Не съм много добре!- тъжно прозвуча гласа му по телефона.
– Да дойдем да те вземем?- каза зет му.
– Не, надейте. Получи ли парите? Какво си купи? Добре ли прекара рождения си ден?
Скоро жената, която го наглеждаше им се обади, че е много зле. Когато отидоха, дъщеря му едва сдържаше сълзите си. Стареца едва говореше и не ги познаваше. Беше отслабнал още повече. А къщичката тънеше в мръсотия.
Закараха го направо в болницата. Лекарят констатира силно разтройство и обезводняване на организма. Включиха го на системи и остана в интензивното. Лекарят не даваше големи надежди… А тя плачеше и само мълвеше:“Само да се оправи, ще го взема при нас и няма повече да го оставя….“.
Оня ден, когато разговаряха последно, той й бе прошепнал:
– Да не забравите да вземете последната ми пенсия, тя е за вас.
Очите й се напълниха със сълзи и тя извика:
– Какво говориш?….Не говори така!
От син си поиска една черешка, а той му каза:
– Сега време ли е за това?
Старецът упорито настояваше:
– Кажи на сестра си, тя ще ми намери…
Сега нищо не му трябва… А болката ставаше още по-силна.

При един старец дошла една семейна двойка. Жената била много притеснена и казала:
– Бремена съм, а вече имам четири деца. Ако родя пето, няма да можем да се изхраним. Моля те, благослови ме да направя аборт.
– Виждам, че живота ти не е лесен, казал старецът, –  но как да ви благословя, да убиете детето си? По-добре убий най-голямата си дъщеря, тя е вече на 15 години, поживяла е, видяла е доста неща в света. А това мъничкото още и слънчев лъч не е видяло, несправедливо ще бъде да го лишиш  от тази възможност.
Ужасена жената закрила лицето си с ръце и заплакала.

Всичко започнало скоро, през юни 2004 г. ….Летище….Полет Лондон – Сидни.
Всеки долетял до тук бил посрещнат от приятели, роднини с радостни усмивки…
Само Juan Mann стоял сам. „Аз бях турист във своя роден град. Нямах дом, нито място , където да позвъня. Гледах пътниците и тези, които ги срещат. Искаше ми се и мен някой да ме чака. Нqкой да ми се усмихне.  Да ме прегърне…“
Juan Mann решил по най-оригиналния начин да разсее своята тъга. Той взел картон и маркер….На картона написал  «FREE HUGS» – безплатна, свободна прегръдка.
Намерил мястото, където изтичал най-многолюдния поток от хора, вдигнал изписания картон и така стоял…Дълго стоял….Много дълго стоял…Хората минавали покрай него.
Никой не му обръщал внимание. Изведнъж пред него застанала непозната жена и му разказала, че сутринта ѝ умряло кучето. След това разбрал, че тази сутрин е отбелязала годишнина от смъртта на единствената си дъщеря, загинала в автомобилна катастрофа. Жената обяснила, че сега, когато се чувствала съвсем сама в този свят, тя се нуждае някой да я прегърне. И те се прегърнали. Когато се разделяли, жената се усмихвала.
Знаел ли е тогава  Juan Mann, че ще стане основател на «FREE HUGS»?. Трудно е да се каже, но «FREE HUGS» носи щастие на много хора в света.

Тя винаги бързаше. Изтича до стаята да вземе чантата си и се спря изумена. Седем годишната й дъщеря държеше в лявата си ръка сто лева. За детето това бяха много пари. Родителите никога не й бяха давали толкова много пари.
– Соня, от къде взе тези пари?
Детето се разтрепера и бързо смотолеви:
– Намерий ги.
– Къде ги намери? – не отстъпваше лесно майка й.
– На пътя, – накакво прикрито упорство се усещаше в думите на момиченцето.
– Къде ги намери? Кажи ми истината, – майката едва се сдържаше.
– В чантата, – последва примирен отговор.
– Каква чанта? – настояваше майката за бърз отговор.
– В кухнята, – гласът на детето прозвуча плахо и несигурно.
Майката вече не беше на себе си:
– Винаги трябва да се казва истината, мила, – продължи жената назидателно, – От къде взе парите?
И тогава всичко се изясни. Родителите дали на по-голямата си дъщеря пари за покупки. Когато си дошла, по-голямата сестра оставила чантата в кухнята, наредила само покупките, а рестото останало. По-малката намерила по-късно чантата и взела парите.
След цялото това разследване Соня извади от джоба си още една смачкана банкнота от 50 лева.
Родителите бяха смаяни. Но никой от тях не си спомни какъв пример бяха дали на дъщеря си, когато на баща й му върнаха 10 лева в повече и той ги прибра в джоба си без да каже за грешката.