Николина дала две годишната си дъщеря на свекърва си на село. Детето имало нужда от чист въздух и малко разнообразие, пък и възрастната жена много настоявала да ѝ погостува.
След седмица бабата разтревожено се обажда по телефон:
– Детето е болно!
Час след първото обаждане възрастната жена вече успокоена отново се обажда по телефона:
– Всичко е наред, но бихте ли си изхвърлили котарака нанякъде?
Бабата била в паника, докато момиченцето било при нея нито един път не се изходило по голяма нужда…. Едва по-късно жената разбрала, че момиченцето се е изходило, но заривало внимателно акото си в пясъка.
Чичи Вася, така се наричал котаракът им, няма на лошо да научи детето…..

Не само смелост и сила могат да направят човека герой. Не по-малко важна е способността да се вземат бързи решения и да се действа.
В Ню Мексико шофьорът на училищен автобус по време на пътуването изведнъж получил припадък и загубил контрол над колата. За щастие, това забелязала на време майката на една от ученичките, очакваща автобуса заедно с дъщеря си на спирката.
Тя започнала да тича близо до автобуса и с жестове успяла да убеди едно от децата да отворят вратата.
След като влязла Ронда Карлсен се втурнала към шофьорското място, хванала кормилото и успяла да спре автобуса.
Нейната решителност е спасила не само децата, но и минувачи, които лесно са могли да попаднат под колелата на неуправляемия автобус.

Лято. Майка и малката ѝ дъщеричка се разхождат в Ботаническата градина. Момиченцето е весело със сламена коса, в която се отразяват лъчите на слънцето, а майката натежала от плода, вероятно в последния месец, бавно пристъпя след детето.
Изведнъж заваля топъл летен дъжд. Майката извади от чантата си голям пъстър чадър и го отвори. Двете с малката прескачайки току що образувалите се локви, се насочиха към изхода на градината. Момиченцето пухти, опитва се да върви в синхрон с майка си.
– Мамо, рамото ми се намокри, – казва детето.
– Прегърни ме през кръста и се дръж по-плътно до мен, – посъветва го майката.
Момиченцето спря рязко. Направи една крачка назад и внимателно огледа майка си, буквално от главата до петите.
На жената ѝ стана някак неудобно. Почувства се като бременна ученичка застанала пред майка си. В едната ѝ ръка чадъра, а с другата се опитва да пооправи блузата си върху издутия корем.
– Какво се е случило? – попи тя дъщеря си.
– Мамо, …., а къде ти е талията?

Баща разказваше приказката за Пепеляшка на дъщеря си така, както си я спомняше. Спомените не бяха от скоро, но бяха съвсем точни.
Стигна до описанието на бала:
– А най-важният на бала бил синът на царя. Този ден той имал рожден ден. Изведнъж видял Пепеляшка. Влюбил се в нея и не могъл да откъсне очи от нея …..
Впечатляващата се от всичко Деси прехапа устни и ужасено каза:
– Татко, а защо той е искал от нея да откъсне очите ѝ?

На детската площадка стоеше жена с 3 годишната си дъщеря. Детето се бе вкопчило в крака ѝ и хълцаше сърцераздирателно. Въпреки подканите, то не искаше да отиде да играе с другите деца. Попитах:

– Какво се е случило?

Майката ми разказа с разбиране и съпричастнот за случилото се:

– Току що бяхме на гарата. А тати, когото очаквахме не дойде. От влака слезе само таткото на Деница.

Съчувствах искрено на малката, но успях само да кажа:

– О, сигурно е много разочарована.

Детето ме погледна. Едри сълзи се стичаха по лицето му. Но скоро започна да гледа другите деца и след две минути тичаше радостно с тях наоколо.

Дълбоката болка беше изживяна, от нея нищо не остана. Така тя направи място за други по-ведри чувства.