Едно време враната и жеравът били приятели. Често седели в клоните на едно дървото и разговаряли за живота.

Веднъж при дървото дошъл изморен пътник. Легнал под неги и заспал.

Когато слънцето изгряло, то започнало да грее главата на пътника. А от това после щяла да го боли главата.

Жеравът се смилил над човека и разперил криле, за да му пази сянка.

Враната решила да се пошегува с жерава. Тя тихо извадила от спящия чантата му и я хвърлила от високо върху пътника. Той се събудил, видял чантата си, видял и жерава и си казал:

– Тази долнопробна птица искаше да ме обере.

Прицелил се в жерава и стрелял. Така загинала добрата птица.

Запомнете, ако приятел ви предава, той е най-лошият ви враг.

При майстора по стрелба дошли трима нови.
– Ти си най-добрия стрелец в света! Ние също искаме да станем такива и да продължим делото ти.
– Мога да ви науча да стреляте с лък, да ви разкрия всички тайни и умения на това изкуство, но за свой ученик ще взема само един от вас. Той ще стане не само най-добрия стрелец, но и най-успешния човек.
За да си избере ученик, майсторът предложил на тримата малко изпитание. Сложил мишена на  едно дърво  и попитал първият кандидат:
– Какво виждаш пред себе си?
– Виждам дърво, на което виси мишена.
– И какво друго? – попитал майсторът.
– Отзад виждам поляна, на която растат цветя.
– Добре,- казал майсторът и повикал вторият претендент. – А ти какво виждаш пред себе си?
– Виждам мишена, дърво. поляна, цветя, небе.
– Добре, – казал майсторът и задал същият въпрос и на третият от тях. – А какво виждаш ти?
– Пред себе си виждам мишена.
– Добре, а друго?
– Нищо повече! Най-важното е мишената и аз виждам само нея!
– Браво! – казал учителя. – Ти ще имаш големи успехи в живота. Теб ще взема за свой ученик.
Когато човек има цел, всичко останало няма заначение.

Учените твърдят, че височината на родителското дърво оказва голямо влияние върху по нататъшното пътешествие на семената, дори много повече от техния размер и тегло.
За да изпратят семената си по-далеч и да се установят на ново място, растенията използват въздуха, водата и животните. Семената плават по теченията, движат се в поток от въздух или се задържат за козината на някой бозайник.
Очевидно е, че колкото е по-малко и по-леко семето, толкова е по-голяма вероятността, то да падне на земята, да потъне, да падне от козината на животното много преди да настъпи времето за това.
Изводите са направени въз основа на анализа на 380 видове растения, като се е изследвало разстоянието, от родителското дърво до новото място на засаждане.
Оказало се, че колкото са по-високи растенията, толкова по-голямо разстояние са преодолели семената му, независимо от вида си и начина на пренасянето си.
По-високите дървета получават повече слънчева светлина и внасят в семената си повече хранителни вещества. А това помага на семената да намалят „смъртността“ си, да понесат предстоящето пътешествие и да достигнат ново място.
За сега учените не могат да обяснят откритата закономерност.

Известното ябълково дърво, чиято ябълка помогнала на Исак Нютон да открие закона за всеобщото привличане е оградено.

Една от най-необичайните атракции в Англия, трябвало да бъде спасена от излишното внимание на посетителите. Ябълковото дърво свързано с живота на Исак Нютон все още расте в Линкълншир. То е оградено, за да се запази от досадни посетители и безразлични към красивата легенда туристи.

Посетителите на дома на Нютон, в който той е живял от детството до юношеството си, са повредили корените на известното дърво в двора. Целта на поставената ограда е да запази дървото, а не да възпрепятства посетителите, чийто брой е 33 000 годишно за последните няколко години. Колкото повече хора идвали към дървото, толкова повече се уплътнявала почвата около него, а това пречи на растежа на корените му.

Това дърво доста е пострадало през 1890г., когато силна буря едва не изтръгнала туристическата забележителност с корените.. То прокарало нови корени, но приело странна форма подобна на буквата «S».

Днес посетителите могат да опитат от ябълките на знаменитото дърво.

Интересно е, че Нютон никога не е потвърдил истинността на тази история. Тя била публикувана в книга на Волтер в годината на смъртта на английският учен. Странно, но и сега тя привлича хиляди туристи на това място.