Един човек откъснал узрял плод от високо разклонено дърво. Разрязал го наполовина и показал сърцевината на сина си.
– Какво виждаш? – попитал бащата.
– Няколко малки семенца, – бързо отговорил синът.
– Вземи едно от тях. Разрежи го и виж какво има в вътре в него.
– В средата няма нищо, – казало учудено момчето.
– Сине мой, – казал бащата, – вътре, където ти нищо не виждаш е скрит животът на това могъщо дърво. На плодовете му се наслаждават хиляди хора. Ако едно от тия семенца падне на добра почва, започва да расте и израства.
Така става с всеки християнин. Колко такива семенца умират, само защото и ние като това момче, не виждаме нищо в тях и не им придаваме значение. На колко добри идеи и пориви не позволяваме да се развиват, защото позволяваме с годините сърцата ни да загрубеят и изгубят чувствителността си.
Духовно израстване е необходимо на всеки вярващ. Духовният растеж започва от там, където под зоркия поглед на Бога, чувствайки неговото присъствие ние се отказваме от изкушенията и отчаянието в скръбта ни, за да изпълним волята Му.

Един човек попаднал в горите на Флорида. Бил много уморен и жаден. На една поляна, като в оазис, той видял едно портокалово дърво. Но плодовете му го разочаровали. Те нямали сок и били горчиви.
За това дърво никой не се грижел, никой не подрязвал клоните му. Земята, на която растяло не била наторявана.
Така се случва и със всеки християнин. Без общение в молитва с Бога, духовно хранене с Божието Слово, без Божието ръководство не можем да принесем благоугоден плод, който е „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеубоздание“.
Някои християни смятат, че посещението на църква един път в седмицата е достатъчно за нахранване на душата, но те грешат.
За успешния духовен растеж и изграждане на добър плод се иска истинско общение с Бога.
Божието слово е „жива вода“ за всяко вярващо сърце. Молитвата, заедно с изучаване на Словото, съдейства за развитие на пълноценен християнски живот.

„Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презрели.“

Тургенев има едно стихотворение в проза „Врабчето“, което е посветено на голямата сила на любовта.

„Връщах се от лов, – пише Тургенев, – и вървях по алеята на градината. Кучето тичаше пред мене.

Изведнъж то намали крачките си и започна да дебне, сякаш беше подушило пред себе си лов.

Погледнах надолу по алеята и видях малко врабче с жълтичко около човката и пух на главата. То беше паднало от гнездото (вятърът силно люлееше брезите на алеята) и седеше неподвижно, безпомощно разперило наскоро порасналите си крилца.

Моето куче бавно се приближаваше към него, когато изведнъж, откъсвайки се от близкото дърво, едно старо черногръдо врабче като камък падна пред самата му муцуна и цялото настръхнало, разкривено, с отчаян и жален писък два пъти подскочи към зъбестата зинала уста.

То се хвърли да спасява, заслони със себе си своята рожба… но цялото му мъничко тяло трепереше от ужас, гласецът му беше див и прегракнал, то примираше, то се жертвуваше!

Какво грамадно чудовище трябва да му се е сторило кучето! И все пак то не можа да се задържи на високото си безопасно клонче… Сила, по-силна от неговата воля, го хвърли оттам.

Моят Трезор се спря, стъписа се… Види се и той призна тази сила.

Побързах да повикам смутеното куче и с благоговение се отдалечих.

Да, не се смейте. Аз благоговеех пред тази мъничка героична птичка, пред нейния любовен порив.

Любовта, си мислех аз, е по-силна от смъртта и от страха пред смъртта. Само любовта крепи и движи живота.“

Любовта е една безкрайна верига от отдаване на всичко, което ни е скъпо на този, който обичаме. Любовта е голяма сила, която поражда живота и побеждава смъртта.

Тя е причината за всички добри неща, солта, добродетелите и края на закона.

Християнин без проява на любов не е истински християнин, а християнство без показване на любов към другите е фалшива религия.

Живяла в Китай една стара жена. Повече от 20 години тя се грижела за един монах. Построила му малък дом. Тя искала да разбере за всичкото това време, какво е постигнал.

За да разбере това тя помолила едно красиво момиче да отиде при него, да го прегърне и неочаквано да го попита: „А, сега какво?“

Момичето отишло при монаха и направило така, както го научила старата жена.

– Старото дърво, само расте през зимата на хладната скала, – поетично отговорил монаха, – няма никъде топлина.

Момичето се върнало и разказало какво е чуло.

– И като си помисля, че се грижех за този монах 20 години! – сърдито възкликнала старата жена. – Той не е проявил никакво внимание към твоите потребности. Не е длъжен да отговаря на страстта, но е трябвало да прояви малко съчувствие.

Един човек донесъл от пазара птица. Изведнъж птицата заговорила:

– Не се притеснявай, – казала тя, – аз съм много образована птица. Ако ти кажа три мъдрости ще ме пуснеш ли?

Човекът помислил малко и се съгласил. Тогава птицата започнала:

– Първо, не вярвай на всичко, което чуеш. Може да ти се иска да повярваш, но ако здравия ти разум казва, че това не може да бъде, не се подавай на изкушението. Второ, преценявай трезво своите сили. Никога не прави това, в което шансовете ти за успех са малки.

Трето, никога не съжалявай за стореното добро.

Човекът се вслушал в мъдрите думи и пуснал птицата. Тя кацнала на клон далеч от човека и му казала:

– Аз бях глътнала елмаз. Ако беше ме разпорил щеше да станеш богат човек. С печалбата от продажбата му, можеше да храниш семейството си цял живот. Ти би…

Човекът се обидил, покачил се на дървото, но поради старостта си не могъл да се задържи добре и паднал. Птицата го приближила и му казала:

– Ти чу моите съвети, оцени ги, но още на първия изпит се провали. Помисли, каква е вероятността птица да глътне елмаз? При твоята почтена възраст нима не се досети, че няма да можеш да се изкачиш на дървото?! А за великодушието ти забрави веднага, щом предизвиках твоята алчност.

А след това излетяла.

Източниците на съблазнителни идеи са много. И на теб ти се иска да вярваш в чудеса. Чудеса също има много край нас….Но те трябва добре да се проучат.