Душата трябва да се труди ден и нощ. Придвижвай я от място на място, гони я от етап на етап, през пустини, срещу вятъра и през дълбокия сняг.

Не ѝ разрешавай да спи дълго в леглото. Вдигни я в ранни утринни зари. Дръж я здраво със юзди, не позволявай да безделничи и крака да клати.

Не проявявай снисхождение към нея, от работа нека не се отърве. В противен случай ще свали от теб, без жалост и това що носиш на гърба.

За раменете я хвани, здраво разтърси я, нека учи непрестанно, без отдих и безспир. За да живееш по човешки, учи отново и отново.

Душата е робиня и царица, работничка и дъщеря. Необходимо е непрестанно да се труди, за да създава и твори.

Супермаркетът бе пълен и хората се блъскаха, за да стигнат до касите. Елена бе напълнила количката и се запровира между хората, търсейки някоя по свободна каса или по-бързо работеща жена на касов апарат.

Един от служителите в магазина дори и помогна.

Нареди се и зачака. Имаше припряни хора, които едва се удържаха на едно място. Други спокойно разговаряха и споделяха какво са успели да вземат по-евтино. Трети мълчаха и търпеливо чакаха реда си.

Дойде и редът на Елена.

Когато видя сумата за плащане, забеляза един пакет в края на количката, който не бе минал през касата.

„Колко съм разсеяна, забравих, че в бързината грабнах едно скъпо парче месо, – каза си Елена. – Мога да си го прибера, без да го платя, щом не са го маркирали, каква вина имам. Никой не ме забеляза“.

Но нещата не приключиха до тук. Започна една вътрешна борба в нея.

„Как може, та ти си християнка. Това е кражба“.

„Глупости, нали касиерката не го е чукнала, къде е гледала, нали за това ѝ плащат“.

„Виж, колко много хора чакат, тя е уморена. Обслужва всички, дори е любезна с клиентите, за всеки намери добра дума“.

„Хайде, тръгвай, какво се ослушваш. Станалото, станало, взела си го и толкова. Голяма работа“.

Елена с бързи крачки приближи касата:

– Извинете, но тук сте пропуснали нещо.

Касиерката включи месото в сметката и Елена доплати.

Когато излезе от магазина тя почувства радост и мир в душа си. Сърцето и пееше: „Благодаря ти, Господи, че ме избави от примката на това изкушение“.

Животът е пълен с изкушения, но Бог ни дава сили да устоим.

Лазарина все бързаше за някъде. Когато я питаха:

– Накъде си се забързала?

Тя отвръщаше:

– Имам толкова много работи да свърша, че не знам дали ще ми стигне времето изобщо.

Когато човек я погледнеше, виждаше едно изтощено младо момиче, което е на предела на силите си.

Веднъж сподели с приятелката си Лиляна:

– Графикът ми става все по-натоварен. Понякога ми се иска да избягам на някой самотен остров.

Да, Лазарина имаше нуждаот утеха и мир в душата си.

Лиляна я погледна и се усмихна:

– Знаеш ли, аз уповавам само на Бога, независимо в какво положение е намирам. За да придобия този мир в себе си, започнах да отделям от 15 до 20 минути на Бога в молитва., четях Словото Му.

– В къщи ако ме видят с Библия в ръката или ме заврят, че се моля, ще ме вземат на подбив.

– Времето и мястото, което прекарвам с Бога са различни, каза Лиляна. – Понякога излизам на открито или сядам в някое тихо ъгълче.

– Защо Бог оставя хората да се изморяват, – попита Лазарина сякаш думите на приятелката ѝ бяха минали покрай ушите ѝ. – Не е ли по-добре да бяхме сътворени неуморни и да нямаме нужда да възстановяваме енергията си.

– А не си ли мислила, че имено умората е един от начините, с които Исус ни призовава към себе си?

Лазарина мълчеше навъсила вежди.

– Не виждаш ли, – продължи Лиляна, – че само при Него можем да намерим почивка. Когато сме отрудени и обременени, Той ни дава сили. Възстановява ни и ни укрепва със Своята любов.

– Е, какво пък, – въздъхна Лазарина, – може би наистина при Богаще намеря отдих от трудното си ежедневие……

Земята се нуждае от почивка, бедните от възможности, а Божиите хора трябва да идват при Бога за обновление на телата и душите си.

Божия народ трябва да се научи да благодари.

За това Бог е карал на трите празника израилтяните да идват при Него и да си спомнят за Неговата милост и да благодарят с радост.

Нека поискаме от Бога, да не бъдем егоистични. Да отделяме време да Му благодарим и да Го радваме.

По време на празник не следвайте тълпата, а се радвай  в Господа!

Венета сериозно бе притеснена.

– Скарахме се, но аз не съм виновна, – тревожеше се сериозно тя. – Каквото ми поръчаха, това и направих. Началничката ми цял месец, не можеше да ми даде необходимите материали. Е, да аз съм неквалифицирана, нищо не умея, за какво са ми необходими материали? Е какво да се прави, трябва да пиша ново заявление за подходяща работа.

Ръководителката ѝ, чувствителната и приятелски настроената към хората Елена Данаилова буквално днес крещеше:

– Това прехвърля всякакво търпение … Щом говориш с такъв тон, означава, че нямаш желание да се поправиш. Така и ще продължиш навярно. Днес ще напиша бележка, за това, че ти не съответстваш за това място.

– Но аз не съм виновна, – повтаряше си Венета. – трябва да се успокоя. Защо ми е толкова тежко на душата?

Вечерта Венета бе със свои приятели. Те веднага усетиха, че нещо ѝ тежеше.

– Ти днес, скъпа не си с нас, някъде другаде витаят мислите ти. Какво се е случило?- попита съчувствено Дико.

Тя накратко им разказа случилото се. Приятелите ѝ се мъчиха да я успокоят, но в главата ѝ звучаха още думите на Елена: „Говориш с такъв тон ….“

– Да бях груба, – каза Венета – смятах, че незаслужено ме обиждат.

– От онова, което препълва сърцето, говорят устата, – засмя се Пламен.

– Ако в моето сърце има излишък от гордост и равнодушие, то и тона на моите думи е бил такъв, – каза примирено Венета.

– Нервните хора са чувствителни и реагират бурно, – допълни Мая.

– Така е, – съгласи се Венета, – работата на Елена Данаилова е много напрегната. Края на годината е, има доста проблеми, гонят ни срокове, а аз употребих неуважителен тон.

Решиха да се помолят за случая.

На сутринта в главата на Венета дойде гениално решение на проблема. Тя бързо скицира нещата и ги изпрати по електронната поща на Елена Данаилова. Освен писмото тя усещаше, че трябва да позвъни на шефката си, но не ѝ се искаше отново да слуша упреци. За това застана в молитва и поиска помощ от Господа.

След това позвъни.

– О, здравей, – Елена Давидова радостно се отзова на позвъняването ѝ. – Видях новите ти идеи! Ти си направила много повече, отколкото очаквахме отначало. Отлично си се справила със задачата.

– Радвам се … да го чуя, – смутено каза Венета, – съжалявам, че вчера така ви разстроих, всичко добро.

Но Елена Данаилова продължи:

– Много ти благодаря, че ми се обади! Надявам се да се видим пак, нека има мир между нас. Много ти благодаря, че ми звънна!