Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,

Когато футболният отбор „Сантос“ играл в Колумбия, съдията не зачел гола във вратата на домакините и изгонил възмутеният от подобно решение Пеле.
Недоволните зрители с втурнали на игралното поле и съдията трябвало да се спасява с бягство.
Пеле по искане на публиката  бил върнат в играта.
Съгласно условията на договора подписан между „Сантос“ и организаторите на международни мачове, когато не участва Краля на играта, „хонорара“ на клуба се намалял двойно.

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.