Погледнете внимателно тази снимка! Какво ще спаси света от безсърдечието, безразличието и жестокостта? Добротата!
На тази снимка са 12-годишният ученик Вадим Велегуров и неговия необикновен приятел врабчето Аби.
Малкото осиротяло още неопитно птиче Вадим намерил близо до дома на своята баба и буквално го спасил от сигурна смърт. От тогава те са неразделни приятели.
Момчето взима на разходка своя пернат приятел, храни го даже подавайки храна от устата си. Укрепналият Аби отговаря с любов и доверие на своя спасител.
Трябва да отбележим, че опитомяването на врабци е много рядко явление. Такива птици попадайки в плен, бързо умират.

В света има не малко удивителни хора. Днес ще ви разкажа за един от тях. Това е Вернер Фройд, който е по-известен като човекът-вълк. Защо 79-годишният пенсионер  е получил такъв прякор?
Факт е, че през последните няколко десетилетия, Вернер живее близо до малкия германски град Мерциг и се грижи за глутница вълци, почити три дузини!  И те всичките го смятат Вернер за техен водач.
Всички вълци живеят на територията наречена „Вълчи парк“. Повечето от местните вълци са питомни и са закупени от различни зоопаркове и развъдници. Тук можете да видите няколко вида вълци, включително европейски, от Канада, Арктика и някои други, и за всички тях се грижат един човек – Вернер Фройд.
Как става така, че човек успява да спечели доверието на вълците и дори да стане член на стадото им? Това е станало благодарение на големия интервал от време, в който Вернер е прекарал между тях. Вече 40 години мъжът живее в непосредствена близост до вълчия стан и за това време той е завоювал доверието на горските хищници.
Вернер буквално е отгледал няколко поколения вълци. Грижил се е за тях и ги е хранил.
Вълците считат Вернер за свой водач и когато носи храната му отстъпват място и му дават възможност първи да откъсне парче месо от плячката. Понякога възрастния мъж опитва съвсем сурово месо, за това и местните го наричат човекът вълк.

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!

Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.