Пролетта настъпи неочаквано. всичко започна с топящия се сняг, който през деня капеше от покривите, а през ноща застиваше в ледени висулки. Не бяха минали и две седмици, когаъо допълзя черен облак. Той всяваше ужас с вида си. Появата му бе съпроводена от оглушителен гръм.
Старите хора клатеха глава и сматаха, че такова начало на пролетта не предвещава нищо хубаво, а децата и младежите безгрижно се радваха:
– Пролетта дойде!
Това наистина бе странна пролет. Седмица след капчуците се появих гарваните, долетяха и скорци. В гората снега изчезна изведнъж, а полетата и ливадите се напълниха с нови багри. Добитъкът зажаднял за свежа трева и мириса на влажна земя, се разпръсна по ливадите и хълмовете.
И зимата се бе оказала необичайна. Бе много мразовита и измъчи хората много. Много хора бяха замръзнали, една част от тях тежко боледуваха през цялото време.
А пролетта някак  много бързаше. Земята се бе събудила преди обичайния си срок и пороите станаха не навреме.
Дано само всичко свърши добре.

Навярно сте чували как някой се оплаква:
– Паднеш на улицата и никой не идва да ти помогне. Такива са хората.
Равнодушието започва от чуждите деца. Когато на улицата крещят на дете или го бият, на вас ви е все едно. Навярно си казвате: „Това си е тяхна работа. Сами ще се разберат. Може би си го е заслужило…..“
Равнодушието започва от непознатите. Седите на седалката в автобуса и си мислите: „Тази баба подозрително гледа към моето място. Ще затворя за малко очи, тя нека постои, все още е силна“.
Гледате мъж се подпира на стената и какво си мислите? „Тоя какво се подпира? Вероятно се е напил. Ще мина и няма да се меся“.
Там се бият, а вие си казвате: “ Гледай как се бият. Какъв ужас. Ще бягам, току виж и на мен налетели. Може би някой друг ще се обади на полицията, а аз да си вървя по-добре“. Равнодушието започва с чуждата гора, не нашата улица, другите градове……
Хубаво е да караш кола. Надничаш през прозорчето и възкликваш:
– Този боклук какво прави тук?
Представете си, че сте сред природата и барбекюто е вкусно и водата хубава. Време е да си тръгвате.Решавате,  ето тук в голямата трева ще мушна боклука, кой ще го забележи?
Тези хартийки в джоба станаха много. Никой не гледа, ще ги хвърля в тази канавка.
Защо се случва това? Защо всеки се надява, че ако му стане лошо на улицата някой ще му се притече на помощ. Вие виждали ли сте този тайнствен Някой? А в огледалото погледнахте ли?

В едно село дошъл и останал да живее един мъдър старец. Той обичал децата и прекарвал много време с тях. Правел им подаръци, но те били много крехки.
Колкото и да се стараели децата, новите играчки често се чупели. Децата се разстроивали и плачели. Минало известно време и мъдрецът отново подарил играчки на децата, но те били още по-крехки.
Веднъж родителите не издържали и отишли при мъдреца:
– Ти си мъдър и желаеш само добро на нашите деца. Но защо им правиш такива подаръци? Те се стараят много, но играчките се счупват и те плачат. А играчките са такива прекрасни, че не може да не се играе с тях.
– Ще минат години, – усмихнал се старецът, – и някой ще им подари своето сърце. Може би, това ще ги научи, да се отнасят към такива безценни дарове много по-внимателно.

Жена академик, която си сътрудничи с университета в Оксфорд, била в центъра на скандал, след твърдения, че лекарят трябва да отнема живота на деца, които са родени с увреждания.
Философ и експерт по медицинска етика Минерва Франсис е заявила, че децата с увреждания не са пълноправни личности, лишаването им живот в първите дни след раждането малко се различава от аборта. Във всички такива случаи тя препоръчва аборт. Известно е, че същата практика са използвали нацистки лекари, които убивали сакатите и инвалиди, за да се „излекуват  нацията.“
Имало е вълна от критики по този въпрос, на които госпожа Минерва е дала достатъчен материал с неоходимото количество доводи и доказателства, обосновавайки гледната си точка.
Интересно, ако тази госпожа стане инвалид, дали би се самоунищожила, за да „прочисти  нацията“?

Ругаенето и псувните могат да предизвикат болести, да доведат до смърт и даже да изменят генетичния код.
Не ругайте и не позволявайте да ви псуват!
Ако бремена майка не желае детето, което носи, то едва ли ще се роди здраво.
Това е потвърдено от учени от Илинойския център по репродуктивност в САЩ.
Майка може да убие детето в утробата си…с груби думи.
В продължение на три години били анкетирани 190 жени с нежелателна бременност. Те признали, че в злобата си са ругали детето в утробата си.
И какъв е резултатът?
Плачевен: 72 спонтанни аборта, 18 мъртвородени деца и 100 деца родени с вродени аномалии.
Не това не са само думи, а …убийци!