Беше белязан нов рекорд от така наречената ранна бременност. В Мексико в един от западните му части 9-годишно момиче родило дъщеря. Бащата на новороденото търсят усилено не само родителите на малката майка, но и полицията.
В клиника разположена в град Сапопан лекарите приели момиченце, очакващо да роди. Това дете в началото на януари е навършило 9 години.
Малката майка е родила напълно здраво дете с тегло 2,7 кг. Няколко дена след раждането майката и бебето са изписани от болницата.
Бащата на новороденото е 17-годишен младеж, живеещ в съседство на малката майка. Преди няколко седмици той избягал в неизвестна посока, след като родителите на момиченцето забелязали бремеността на дъщеря си.
Предишният рекорд също принадлежи на мексиканско момиче. През ноември 2011 г. 10-годишната жителка на град Пуебла родила момченце.

Ако се вярва на публикуваните кадри в Интернет, крилатият хищник е кръжил над парка. Неочаквано се спуснал към малко дете, хванал го здраво и се опитал да го вдигне нагоре. Изглежда тежестта се е оказала непосилна. Така птицата прелитайки няколко метра, след което хвърлила детето на земята.
Възрастният придружаващ  детето, реагирал бързо. Той се постарал да достигне детето, което птицата отнасяла.
През това време изплашеният орел изпуснал малкото от два и половина метра. На главата на детето имало ярко червена шапка с очи и уши. Може би за това орела е сметнал малкото за плячка.
Някои  твърдят, че заснетото видео е подправено.

В Windows обикновено не може да се създаде папка с име „con“.
Много сайтове твърдят, че това е личното желание на Бил Гейтс, който се е подразнил като дете от тази дума, която  означава „бот“.
Всъщност всичко е много по-просто. Това ограничение е от времето на операционната система MS-DOS. Там „con“ заедно с други подобни обозначения, като prn, aux, nul, били резервирани за вход-изход.
За това и не трябва да се създават папки с такова име.

През 2000 г. мексиканската жителка на едно село Инес Рамирес, без да притежава медицинско образование, е направила на себе си цезарово сечение и е родила здраво дете.
Когато започнали контракциите, мъжът й бил пиян. Най-близката акушерка била на 50 километра от селото, в което имало само един телефон, който не бил близко до дома на родилката.
След 12 часа болки Инес пила алкохол за анестезия и направила разрез в корема с кухненския нож. Извадила бебето и отрязала пъпната връв с ножица.
Едва след това изпратила другият си син за помощ. Заедно с новороденото тя била откарана в болницата.

Как така се получава, че за стимул в обучението използваме сраха?
Когато се сблъскваме с нови обстоятелства и не разбираме, какво всъщност представляват, ние се стремим да разберем нещо за тях. Ако под натиска на страха това ни се отдаде, нима ние увеличаваме шансовете си за оцеляване?
След това можем да измислим някакъв безопасен начин на поведение, например, да разберем, кога трябва да слушаме и кога да реагираме, за да излезем сухи от водата. Ние моделираме това, което трябва да се случи, изхождайки от знанията, които имаме.
Така, ако ми е известен отговора, който учителят иска да чуе, аз ще вдигна ръка, а ако не зная няма да направя това. Ако знам какво ще стане  в тази или друга ситуация, мога да рискувам смело.
Но защо учим от страх, а не от любопитство?
Нали можем да попаднем в нова ситуация, която да бъде за нас много интересна. Тогава ние ще станем безстрашни изследователи, изучавайки всичките аспекти на това, което ни се е изпречило.
Но защо подобно нещо правим със страх? И защо искаме нашите деца да се учат така, както сме се учили ние.
Когато малкото дете още не е запознато с никакви теории, то изучава света от любопитство. То разбира всяка ситуация, когато директно участва в нея, без да се страхува от грешки.
По това време, то ще трябва да се научи, че има нещо, което се нарича „погрешно“. Но за едно дете, „грешка“ не е синоним на психологически провал.
От негова гледна точка, то винаги е право. Всеки негов отговор, дори и да е неверен е ценен опит за самия него. Така детето се учи и опознава света.
Трудно ли е да дадем такова образование на детето, при което да не пречим да се прояви неговото любопитство, безстрашие, способността му да вникне в нови ситуации?  Или ние ще продължим систематично да ваксинират децата с чувство за сигурност, което върви ръка за ръка със страха?