Канибалите от Папуа – Нова Гвинея разочаровани от местните избори, изяли седем души, които според тях са ангажирани в черна магия и мамят болни хора.
Опасявайки се за живота си аборигени, живеещи в град Маданг решили да останат в домовете си и пропуснали деня на гласуването.
Полицията успяла да арестува 29 души от последователи на култа на канибалите между, които било и 13-годишно момче.
Лидера на групата не е хванат. Канибалите са получили поддръжка от някои политици в града. Един от активистите на групата твърдял, че магьосничеството процъвтявало в техния град и заплашва да излезе от контрол.
Според различни източници, броят на привържениците на култа на канибалите в Папуа – Нова Гвинея достигат до 500 души.

Вятарът неуморно разбъркваше буйните й руси кичури. Очите й не отминаваха нищо без внимание. Любознателността й нямаше край
— Какво е „обич“? — попита тя с втренчен поглед.
Придърпах я още по-близо до себе си, посочих сърцето й, чието туптене наподобяваше на пърхане на птиче и казах:
– Тя е тук.
Помириса виолетките в ръката ми и попита:
– Обичта в сладостта на цветята ли е?
– Не — отвърнах, гледайки я с любопитство.
Отново се замисли. Топлото слънце ни огряваше.
– Това ли е обичта? — попита, сочейки в посоката, от която идваше топлината.
Струваше й се, че няма нещо по-прекрасно от слънцето, чиято топлина спомага за растежа на всичко живо. Но аз отново поклатих глава, а това безкрайно я озадачи и разочарова.
През целия ден облаци закриваха слънцето и от време на време преваляваше, но изведнъж то проби и заблестя с цялото си нежно великолепие.
Тя отново попитах:
– Не е ли това обичта?
– Обичта е нещо като облаците, които бяха на небето, преди да изгрее слънцето — казах аз. А после с по-простички думи обясних. — Ти знаеш, че не можеш да докоснеш облаците, но усещаш дъжда и знаеш колко доволни са цветята и зажаднялата земя от влагата му след горещия ден. По същия начин не можеш да докоснеш и обичта, но усещаш с каква благодат обгръща всичко. Без обич нямаше да ти се играе и да си щастлива.
Тя разбра, усмихна се и благовейно докосна сърцето си.

Някой запитал Гамлиел:
– Къде се намира Всевишния?
– Не зная.
Друг му казал:
– Каква е тази твоя мъдрост, всеки ден да отправяш молитви към Него, без да знаеш къде е Той?
Гамлиел отговорил:
– Преди да ти отговоря ще те попитам  нещо за това, което е с теб ден и нощ, а ти ми кажи къде е то, питам за душата ти?
– Не зная.
Тогава равинът казал:
– Не можеш да ми кажеш мястото на нещо, което е с теб, а ме питаш къде е Този, на Когото се моля!.

Древните българи са създали календар, който е признат от ЮНЕСКО за най-точния в човешката история. Годината в него има пак 365 денонощия.
Започвал с най-късия зимен ден, който е празничен. И това не е неделя.
Към всяка четвърта година се отчита и един допълнителен ден, наричан Ден на Слънцето. Това е Кардам.
Годината на появата на истинските българи според техния календар е пет хиляди и петстотин години преди новата ера.

Замисляли ли сме се, поне веднъж, колко много означава за нас майката? Ето ви предполагаеми мисли в различни възрасти:
На 3 години: Моята майка е най-добрата.
На 7 години: Мамо, аз те обожавам.
На 10 години: Мамо, много те обичам.
На 15 години: Не ми крещи!
На 18 години: Искам да се махна от този дом.
На 35 години: Искам да се върна при мама.
На 50 години: Мамо, не искам да те загубя.
На 70 години: Всичко бих дала, за да те видя отново, мамо.
Вероятно за някой от вас нещата са поразместени, но любовта ви към нея, все още живее във вас.
Ако все още е до вас, не преставайте да ѝ показвате колко много я обичате, защото ще дойде ден, когато няма да можете да правите това.