Исландия предлага нов начин за справяне с вредните емисии и глобалното затопляне. Учени и инженери, работещи на големите електростанции в Исландия, за първи път превърнали емисиите на въглероден диоксид в камък.

Такива емисии с помощта на уникална технология „се изтеглят в земята“ и стават твърди. Това дава възможност за рециклиране на CO2 в земята, без риск, че отпадъците могат да проникнат във въздуха или да се взривят.

Hellisheidi в Исландия е най-голямото световно геотермално съоръжение, което осигурява енергия за Рейкявик. Енергия се получава за сметка на изкачване на вода нагрята от вулкан, която задвижва турбини. От това действие се изхвърлят вулканични газове, включително и CO2.

Пилотният проект Carbfix  превръща емисиите, които преминават през базалт, в камък. При преминаване на въглероден двуокис през базалтов газ, той се превръща в твърд базалт само 2 години.

Инженери и учени са разработили система за връщане на вулканичните газове, включително и въглеродния диоксид обратно в земята, и това е съвсем безопасно.

Влакът бавно се движеше на юг. Във вагон втора класа притичваше малко момченце на около четири години. То се вреше навсякъде и задава непрекъснато въпроси:

– Какво е това?

– Водата ви минерална ли е? А защо не пиете бира?

– Колко остава още до края? ….

Малчуганът пристъпи към една жена от съседното купе. Тя пие сок, от пакет, със сламка.

– Мога ли да взема сламката? – пита малчугана и уточни, – аз ги събирам.

Фъфлейки жената отговори:

– Не, тази сламка е мръсна. Не бива да събираш такива неща.

Жената доволна от себе си, си помисли: “ Размина ми се. Отървах се от настойчивите и досадни въпроси на този дребосък“.

Детето се замисли за малко, а след това каза:

– А място да я изхвърлите намерихте ли?

Всички наоколо се превиваха от смях, а жената засрамено наведе глава.

Малчуганът продължава навътре във вагона. След минута от там се чуваше бурен смях. Зад момченцето вървеше малка група от хора, които с любопитство наблюдават действията и думите на малкия.

В едно от купетата пътуваха майка с 17 годишната си дъщеря и млад мъж, който от време на време тъжно поглежда момичето и венчалния пръстена на ръката си, като същевременно тежко въздишаше.

Малчуганът видя пръстена и каза възмутено:

– Чичковците не носят пръстени.

Хората наоколо затаиха дъх. Младият човек се изчерви ….

Изведнъж момичето погледна младежа и каза:

– Понякога и чичковците носят, но не за дълго.

Хората възторжено приеха думите ѝ, а младежът се изчерви още повече ….

Момченцето посочи с пръст пръстена и зададе следващия си въпрос:

– Той може ли да се сваля?

В настъпилата тишина се усещаше напрежение.

Младежът вдигна глава погледна девойката и със съкрушен глас каза:

– По принцип да …. Но тогава е още по-тежък, отколкото когато се слага.

Хората завикаха възторжено:

– Браво! Добре го каза ….

След това на малчугана дадоха шоколад, а на младежа наляха бира.

Кога стигнаха, никой не забеляза, пътят бе изминат неусетно.

Нашите мисли, действия и думи се връщат рано или късно с поразителна точност. Така че преди да направите или кажете нещо, представете си какво би станало, ако вие получите това, което изпращате.

Направете още една крачка напред. Решете предварително какво искате да получите …. и след това го „изпратете“.

Дайте или направете в живота на друг човек това, което искате на вас да се случи.

А след това …. вижте сами …… става чудо.

В Япония за сплашване на птици и животни се използва специално устройство. То се прави от бамбук.

Състои се от вертикална стойка и прикрепена към нея куха тръба – кобилица, през която в коритото тече вода.

Когато кобилицата се напълни от едната страна тя се преобръща и от нея се излива водата в коритото. При това действие кобилицата издава силен и рязък звук.

Изпразнената кобилица се връща в изходното си положение и отново се пълни с вода.

Произведеният звук трябва да плаши животни вредители или птици.

Сега това устройство се използва за декоративни цели.

Веднъж, по време на Първата световна война, известният хуморист Аркадий Тимофеевич Аверченко занесъл в цензурата разказ на военна тема.

Цензорът пуснал разказа, но задраскал само една фраза: „Небето беше синьо“.

– Какво не е наред с тази фраза, – изненадано попитал писателят.

Цензорът невъзмутимо отговорил:

– Тази фраза може да предизвика мисъл у врага, че действието става на юг, а това означава да се разкрие местоположението на руските войски.