Вървиш по пътя и гледаш хора навели глави. Всеки е обременени от грижи и проблеми.
Търсиш в тълпата щастливец, който се усмихва на всеки срещнат и обикновенно попадаш на някой луд или на човек, който не е на себе си.
И се питаш:
– Нима оптимистите в този свят свършиха?
И като казвам „оптимисти“ се сещам за леля Стела от наши вход.
Тази жена е вечно усмихната, добронамерена, готова винаги да помогне, да успокои и насърчи.
За нея казват:
– О, Стела ли? За нея всичко, всякога е само добро. Дори в едно петно намира светъл отенък.
– Невероятен човек е.
– Нима за нея няма болка, мъка или проблемите изобщо не я познават?
Колкото и да е странно тя е такава. Преди не знам каква е била, не съм я познавала.
Сега зная, че е християнка и посещава местната църква.
Като я погледнеш усещаш как от нея блика радост и много любов. И колкото и да си тъжен, огорчен, притеснен или смачкан от ежедневните си проблеми, не можеш да не ѝ се усмихнеш, когато я срещнеш.
Веднъж пред входа на блока се бяха събрали група мъже и жени, които събираха последните лъчи на есенното слънце.
Леля Стела ги приближи и весело ги поздрави:
– Добър ден!
Бай Гочо реши да предизвика възрастната жена и усмихвайки се иронично ѝ каза:
– Знаем, че си християнка и във всичко откриваш само доброто.
Леля Стела кимна, без да подозира нещо лошо.
Бай Гочо предвкусвайки победата си бързо изстреля въпроса си:
-И в сатана ли може да се намери нещо добро?
– Да, – усмихна се леля Стела. – Той е много трудолюбив …..
