В шведския град Малмьо през 2006 г. е поставена огромна „говореща“ лампа с абажур на площада.

На Рождество тази уникална лампа стои на площад Лила Торг.

Лампата е наречена говореща, защото тя наистина може да отговаря, но само на шведски език.

Височината ѝ е колкото един двуетажен дом.

Първите абажури са се появили в Париж в края на XVII век. Те не светели с по-слаба светлина, но били снабдени със специални отражатели, които насочвали светлината надолу.

Оказва се, че абажурите са се появили като елемент на улична лампа, а не на настолна такава.

Както е известно, Картаген е град, на брега на Северна Африка, които упорито и успешно се е опитвал да унищожи римляните. С това селище е свързана интересна легенда.

Дидона, дъщерята на цар Тир, след трагичната смърт на мъжа си, избягала с привържениците си в Африка. Там тя направила необичайна сделка.

Жената придобила от нумидийския цар участък от земя. Според договора площта на участъка трябвало да бъде „колкото може да обхване една волска кожа“.

След подписване на законопроектът по продажбата, Дидона нарязала кожата на тънки ленти и ги наложила на земята една след друга.

Благодарение на тази уловка, царицата успяла да вземе земя, която ѝ е била напълно достатъчна, за да построи крепост. По-късно около крепостта възникнал град, който станал столица, на силна държава.

А ето и задачата:

Представете си, че кожата е имала размер около 4 кв.метра. Дидона я е нарязала на ивици с дебелина 1 милиметър. Каква площ е заемала крепостта.

Сега е ваш ред. Хващайте се химикала и изчислете, колко земя е придобила Дидона. Внимавайте в сметките, знае се, че земята е била достатъчна за построяването на една крепост.

Какво, не обичате да смятате? Омръзнало ви е, да ви карат в училище да решавате задачи?
Е, тогава прочетете …..

Отговор: 4 кв. м. = 4 милиона кв. мм. Общата дължина на лентата ще бъде 4 милиона милиметра или 4 километра. Тази достатъчно дълга лента може да огради квадратен участък с дължина на страната 1 кв. километър или кръг ограждащ приблизително 1,3 кв.километра.

При думата Сахара си представяме суха и мъртва пустиня. Помислете си за нея, като за практически неизчерпаем източник на чиста енергия.

За шест слънчеви дни тази пустиня поглъща повече енергия, отколкото човечеството консумира за една година.

Не е изненадващо, че политици, учени и икономисти имат планове за Сахара. Така нареченият Desertec ще включва стотици квадратни километра с вятърната и слънчевата електростанции в пустините на света.

Преди всичко се очаква да се прехвърли слънчевата енергия от Северна Африка към Европа. Около хиляда квадратни километра в Северна Африка ще покрие 20% от енергийните нужди на европейците до 2050 г.

Всичко, което трябва да се разбере е, че концепцията Desertec е готова. И, както е с всички големи инфраструктурни проекти, проблемът остава единствено в политиката.

Северноафриканските лидери виждат в Desertec работодател, но ОАЕ  държат инвеститорите под съмнение, защото не знаят доколко ще бъде стабилен регион в дългосрочен план.

90% от населението изобщо не се интересува от пустинната земя. Китайски градове биха могли да произвеждат енергия от Гоби. Южна Америка от Атакама. Където има светлина, има надежда.

За възможността пустинята да се използва за отглеждане целогодишни зърнени култури, пише още Константин Циолковски. Предполага се, че ще мине време и тези идеи непременно ще станат реалност.

Много е трудно да си представим истинска дама без основният ѝ атрибут, нейната чанта.

Предлагам ви много интересен модел на чанта, направен от отпадъци. Продуктът е дело на фирмата Louis Vuitton.

Да правилно сте прочели. Тази чанта е направена от „отпадъците на големия град“ и е композиция от пластмасови бутилки, цигарени кутии, пластмасови чаши, пакетчета, дори и лейкопласт.

Чантата от изхвърлените в боклука материали струва 150 хиляди долара.

Какво ахнахте ли? Е, все пак вие сами не сте наслагвали разнородните парчета, за да получите подобие на чанта, нали?

Може да ви изглежда твърде „клошарско“, но я си представете, че утре стане на мода 🙂

Геоложки проучвания в САЩ са установили, че причината за появата на цунами в Аляска, което разруши града през 1964 г. е подводно свлачище.

Геофизикът Danny Brothers с помощта на сонар и друго наземно оборудване е успял  да докаже, че причината за голямата вълна не е било земетресение, а свлачище под водата.

В селището Ченега преди 50 години мощната вълна е унищожила всички здания, частично са оцелели само две. В резултат на катаклизма са загинали 23 от 75-те жители. Местните са имали твърде малко време, за да се евакуират. Цунамито ударило града само 4 минути след станалото срутване под водата.

Според специалистите, от 106-те смъртни случая в Аляска, 85 са вследствие на цунамито.