Архиепископът на Толедо дон Алонсо Корильо имал един слуга. Негово задължение било да вписва в специална книга всички глупости, които се извършвали в дома на архиепископа.

Веднъж той записал името и на своя господар за това, че дал голяма сума пари на един алхимик, за да купи материали, от които да направи злато

Архиепископът обикновено четял книгата в края на месеца. Когато видял какво е записал слугата му казал:

– А ако той успее.

– Тогава ще зачеркнем вашето име и ще запишем името на алхимика.

– Животните са с опашки и без опашки, – обясняваше Кольо на приятеля си Димчо.

– Глупости, – махна с ръка Димчо, – не е вярна класификацията ти.

– Така е, – не отстъпва Кольо.

– А змията? – хитро го погледна Димчо. – Тя е опашка без животно.

Иван Иванов беше уважаван лекар в околността. Днес деня бе по-спокоен. На гости му дойде негов стар приятел. Пиха чай и си спомниха младостта.

– Как се отнасяш към идеята за живот след смъртта? – попита го приятелят му.

Рационалист до мозъка на костите си Иванов отговори:

– Всичко това са глупости.

Приятелят му още веднъж се върна на тази тема в разговора им, но Иванов остана непреклонен:

– Нямам време за празни приказки.

Последва врява. Приятелят изруга и като попарен изскочи от кабинета на Иванов. Бързо слезе по стълбите, с треперещи ръце облече палтото си и се втурна към изхода.

Иван Иванов стана мрачен и побледня като платно. Хвана се за главата:

– Какво направих? Този човек може тази нощ да посегне на себе си. Какъв глупак съм, съвсем забравих, че скоро почина жена му. Човекът търсеше утешение. Та нали ако съществува задгробен живот, той ще се види с жена си, когато дойде и неговия час да си отиде от тази земя. Как не се усетих? …. Обърках отново нещата…

Чуйте, трябва да спрем да говорим за това, какво са направили терористите и да започнем да говорим, за делата на Бога. Бог казва, че изцелява тази земя.

Ние трябва да започнем да говорим в страната си за вярата и да не разпространяваме лошите новини. Разбира се, за мнозина това ще звучи странно. Някои дори могат да си помислят, че се занимаваме с глупости, но това не е ново.

Няколко вярващи, които слушат, вярват и говорят благата вест са много по-силни от всички демони на земята. Те са много по-силни, отколкото цяла войска неверници, които говорят само за поражение. Тяхното неверие, няма да лиши от сила вярата в Бога.

Един младеж вървеше по улицата и се опитваше да разкаже на хората, кой е Исус Христос и какво, Той е направил за тях.

Едни го отминаваха с безразличие, други махаха с ръка:

– Не ми се слушат глупости.

Един човек се спря и се усмихна на младежа:

– Аз зная за вашия Исус! – заяви твърдо мъжът. – Той е бил юдеин, а после е станал християнин, за това са го и разпънали …