Това е съставка, която се използва в китайската кухня. Тя се добавя към салати и други по-сложно приготвени ястия. По време на приготвянето жълтъка от яйце на патица, кокошка или пъдпъдък става тъмнозелен или сив, придобива кремообразна консистенция, съпроводена с миризма на амоняк и сяра. В същото време белтъкът се оцветява в тъмно кафяв цвят, става полупрозрачен и прилича на желе.
Тези изменения стават благодарение на повишаване на рН в яйцето и съдържащия се в него натрий. Така според традиционния начин на готвене, първоначално се смесват алкална глина, дървена пепел, негасена вар и морска сол. С помощта на гумени ръкавици с тази маса се покрива всяко яйце, което се поставя между оризови люспи. След това яйцата се поставят в запечатани с плат буркани или плътно сплетени кошници, където се съхраняват в течение на много месеци, докато сместа не стане напълно твърда. Когато това стане столетните яйца се очистват от покриващата ги маса и са готови за употреба.
Смята се, че начина за приготвяне на столетни яйца е възникнал от необходимостта да се съхраняват самите яйца. Според някои данни, необичайната рецепта се е появила преди около 600 години в провинция Хунан по време на династията Мин.
Интересно е, че някои столетни яйца придобиват жълтеникав модел на елови клонки върху белтъка.

В Африка много от термити, напомнят на нашите мравки. Термити живеят в големи семейства и  създават своите домове от глина и пясък. Жилищата на термитите имат пирамидална форма и са много високи.
В африканските савани расте висока трева, която изсъхва напълно през лятото.  По това време много лесно възникват пожари, които се разпространяват на стотици хиляди километри. Те са много страшни. Гъстият дим се издигат към небето и закрива слънцето и облаците. На земята всичко се унищожава, остава само един слой черна пепел. Всички живи същества изгарят в огъня, остават живи само термитите, поради техните огнеупорни жилища.
Нека тези насекоми ни послужат за пример, за времето, когато сме подложени на огнени изпитания. Изпитанията се нещо съпътстващо ни тук на земята и те като в огледало ни показват състоянието на вътрешния ни човек.
Животът  на всеки е една верига от изпитания. „Огънят“ е за пречупването и очистването ни.
Всяко наше действие ще бъде изпитано с огън. За едни те ще бъдат злато и скъпоценни камъни, а за други слама и сено, която огънят бързо ще погълне. Но на които делата устоят, те ще получат награда.

Ние знаем много неща, които са източник на радиация. Така например, атомните електроцентрали, ядрените оръжия, микровълновите печки. Но има някои неща, в които има толкова много радиация, че дори не сме се досещали за това..

Бразилските орехи са най-радиоактивната храна. За това бъдете много внимателни. На любителите на орехи този път не им провървя..Те са радиоактивни, защото корените на дървото стигат много на дълбоко в земята и поглъщат голямо количество радиация.

Grand Central Terminal е най-голямата станция в Ню Йорк, но и най-радиоактивната в света. Гарата е построена от гранит. Той съдържа естествена радиация. Нивото на излъчване е толкова високо, че превишава нивото, което излъчват атомните електроцентрали.

А какво знаете за котешката тоалетна? Оказва се, че пълнителят на котешката тоалетната е основният източник на радиация в дома. Основният компонент на пълнежа е бентонит.. Това е минерална глина, напълно поглъщаща изпражнението на животните, но съдържа уран и торий.

Цигарите не са просто вредни за здравето и предизвикващи пристрастяване, положението е много по-лошо. Те също съдържат радиоактивни елементи..Ако искате причина, за да престанете да пушите, мисля че това е, което научихте е достатъчно.

Гланцираната хартия на списанията изглежда солидна и е много скъпа. За да се направи такава хартия, обикновена хартия се покрива с особен вид глина, която съдържа уран и торий..

Това е само малък списък на предмети, които съдържат радиоактивни вещества. Но в малки количества те не са опасни, за това не се притеснявайте много.

Бог изваял човек от глина. Останал му едно неизползвано парче от нея.
– Какво да ти направя от това парче? – попитал Бог.
– Направи ми щастие, – казал човекът.
Бог нищо не казал, само сложил парчето глина в ръката на човека……

Изкусен грънчар върти колелото на битието. Щом усети в ръцете си калта на бъдещата чаша, запалва в сърцето й неугасим огън.
И ето я готова. Но ако небесният грънчар я хвърли на земята, тя пак отново се превръща в глина.
Той сътворява живот и бди над своите създания. Но щом усети, че съдът е лошо слепен, отново го връща счупен в пръстта.
Върти се безкрайно колелото на веселият грънчар. По стар навик застанал в грънчарницата, с изкустни пръсти извайва от пръстта изящен съд.
И чух как излязлата под пръстите му чашата ми шепти: “ Бях аз глина, но и ти си като мен. В ръцете на ваятеля си само пръст, докато те превърне в скъпоценен съд“.
Усещам как грънчаря със духа си ме замесва, като глина, грубо, глух към болките ми. Но тази трептяща кал е ненаситна плът, докато жизненият му огън не я смели и превърне в….своето най-съвършенно творение.