„Уважаема редакция, аз съм на 8 години. Някои мои приятели твърдят, че няма Дядо Мраз. Родителите ми вдигат рамене и дават уклончив отговор. Моля ви кажете ми истината: Съществува ли Дядо Мраз?“
От името на редакцията бил даден следния отговор:
„Твоите малки приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на възрастните. Те вярват само в това, което виждат. Всичко, което не се побира в малките им мозъци не съществува.
Дядо Мраз съществува така, както съществува любовта, щедростта и предаността. Те всичките внасят радост и красота в твоя живот.
Колко мрачен би бил света, ако го нямаше Дядо Мраз! Тогава нямаше да има вяра, като на дете, поезия и романтика, за да направи това съществуване поносимо.
Тогава ние няма да изпитваме радост от това, което не можем да видим или докоснем. Вътрешната светлина, с която децата изпълват света, ще изчезне.
Никой не е видял истински Дядо Мраз, но това не означава, че не съществува! Най-реалните неща в света са тези, които ние не виждаме. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не се виждат.
Ти можеш да счупиш дрънкалката, да погледнеш вътре и да разбереш, какво в нея издава такъв звук. Но светът е тайна, скрита от нас под толкова дебела покривка, че нито един човек, дори всички хора събрани заедно, не могат да го счупят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката,… могат да вдигнат завесата, зад която ние виждаме красота.
Реално ли е всичко това? В света няма нищо по-реално и всеобхватно от това.

Близо един милион местни японски християни са били мъченици за вярата си в 250-годишен период, започващ на 5 февруари 1597 г.
Кои са Kиристан?
Това са местни японски християни. Те са потомци на по-ранна група на местни християни, известни като Keikyo, които са дошли в Япония през Китай и Корея, от Близкия изток.
Началото на Киристан започва през 1549 г., когато Франциск Ксавиер, йезуитския мисионер, пристига в островната държава. Очевидно е чул за нея от ранни християни в Япония. Той подозирал, че са загубили основите на вярата, след като са били отделени от останалата част на Църквата в продължение на стотици години.
Един от първите неща, които започнал да прави Ксавиер е проповядване на Евангелието на тези потомци на Keikyo. Много от тях се върнали към вярата на своите предци. В рамките на една година, почти 10 хиляди са претърпели възраждане. И това било такова забележително събитие, че от 1600 г. Киристан била една от най-големите организирани религиозна общност в Япония.
Влиянието на възраждането на Киристан е дълбока. Три от всеки четири даймио в зоната и военни управници били променени. Три милиона японци от 10 милиона са се превърнали в част от Каристан движение. В Япония това време било наречено „Християнски век“.
Те построили болниците и сиропиталища. Много социални организации са създадени от Киристан. Като цяло, те спечелили сърцата на своите съграждани.
На 5 септември 1596 г. имало разрушително земетресение. В хаоса, който последвал, военен диктатор завзел властта и започнал преследване, което от 1650 г. довело до унищожаване на организираната християнска църква в Япония.

Тя бе ревностна християнка, която съчетаваше сляпа животинска вяра с дръзки, земни, и типични за безверниците езически мисли и деяния. Накратко, в нея се съчетаваха две непримирими противоположности.
Веднъж се осмелих да я попитам:
— Забелязвам, че ходите много редовно на църква. Сигурно сте добра християнка.
— Че що пък не? — наежи се тя. — Че то от вярата си черпя сила, я! Ако не беше тая вяра, как щях да я карам, толкоз ми е тежък животът!
— Така е — съгласих се аз. — Животът гнети повечето хора. Но забелязвам, че въпреки вашата религиозност доста ви е тежко там, където живеете. Толкова ли са лоши съседите ви?
— А трябва ли да си държа езика, като ги дрънкат врели-некипели за мен? — рече тя разгневено. — То това не може да се изтрае от нормален човек! То не е човешко!
— Разбирам, разбирам — казах помирително аз. — Очевидно те говорят за вас много неща, които не би трябвало да говорят. Но трябва някак да се изтърпи. Нали в Библията се казва, че трябва да обичаме съседа си така, както обичаме себе си и ако ни ударят по дясната страна, трябва да подадем и лявата…
— Библията, та Библията! — избухна тя. — Как не, и аз зная Библията като всички други, че даже и по-добре, – всъщност тя не можеше да чете… – Зная и какво казва Библията. Ами какво да кажем за съседите, дето трябва да ме обичат, а ми се бъркат за всичко, без да им правя нищо лошо. Дано пукнат, дано! Как ще ми го обясните туй? Самата Библия казва „око за око и зъб за зъб“, и аз никога не го забравям. То е в същата книга!
— Права сте — съгласих се аз. — Наистина така пише в Библията. Но Христос друго казва. „Око за око и зъб за зъб“ е от Стария завет. А Христос казва, че неговият закон е нов.
— Няма нужда друг да ми го казва, щото аз си го знам много добре — отвърна заядливо тя. — Искам да знам, нямам ли право да защищавам себе си? Аз винаги се мъча да се спогаждам и все давам назаем сол, кафе, масло, … Сигур нямаше да има по-добра съседка от мен, ако тия, дето са наоколо, имаха повече ум! Свикнала съм на по-добро, преди да дойда тук.
Какво можех повече да й кажа? И замълчах. Мислите й бяха объркани, мимолетни и съвсем езически, подплатени с религиозни догми, които тя не разбираше, но пък се стремеше да ги приложи по някакъв странен начин към тежкото си ежедневие.
Интересното е, че дълбоката й религиозност влизаше в странно противоречие с основните й възгледи и поведение, с внушителните крамоли и изблици на гняв, които представляваха ежедневието й. Изключение правеше само богоизбраната неделя, когато ходеше на литургия и спазваше останалите си религиозни задължения с постоянство, което несъмнена би било похвално за всеки един католик.

Веднъж двама ангели говорили за ума и вярата.
На интелигентения човек му е по-лесно да вярваш в Бога. Той разбира, че вселената не е възникнала от само себе си, – казал единият ангел.
– Напротив, умните хора, понякога си мислят, че вяра не им е нужна, че човек може да направи всичко сам, – не се съгласил другият ангел.
Накрая решили да отидат на земята и да видят кой е прав.
Попаднали на честването на един виден лекар, който открил чудесно лекарство против слепотата. Всички се радвали за чудното средство. Единият от ангелите попитал учения:
– Кажете, в това откритие помогна ли ви вярата в Бога?
– Помогна ми вярата в собствените сили, а не в Небесните, – отговорил ученият.
– В живота има моменти, когато човек извиква: „О, Боже, помогни ми!“ Вие така ли направихте? – заинтересувал се ангелът.
– Мъдрият човек ще действа, а няма да вика към Небесата! – казал лекаря.
– Мисля, че на умния човек, му е много по-нужен Бог, за да не си помисли, че всичко знае, –  възразил ангела, но ученият не го слушал.
– Виждаш ли умът пречи на човека да вярва в Бога, – въздъхнал вторият ангел.
–  Почакай малко – помолил първият ангел.
Скоро ученият получил изгодно предложение за производството на новото лекарство, но изведнъж открил, че записките му са изчезнали. Никакви следи от взлом нямало и крадеца не успели да хванат.
Лекарят бил отчаян и възкликнал:
– О, Боже, помогни ми! Аз толкова много работих, нима всичко е било напразно?
Ангелите знаели, че крадецът е влязъл през прозореца и е скрил драгоценния ръкопис на дървото. Те се превърнали в птици, кацнали върху записките и запели. Ученият забелязал птиците и невярвайки на очите си, едва успял да промълви:
– О, Боже!О, Боже…..

Много често възникват спорове, когато стане въпрос за разделението на християните на католици, православни и протестанти. Скоро имах възможност да разговарям с млад мъж относно това. Той каза:
– Дори и на ум не ми е идвало да се отрека от вероизповеданието си. Всички клонове на християнството си имат своето значение и място. Важното е вярата, а не начина, по който я изповядваш.
В случая не ставаше въпрос за ритуали и традиции, а нещо, което истински отличава човека от другите – вярата в Бога.
– Бог би бил много дребнав, – продължи моя събеседник, – ако даде предпочитанията си на едните пред другите заради начина, по който се кръстят или причестяват. Оскърбяваме Бога ако мислим, че е неспособен да обгърне с любовта си, всички, които вярват в него, независимо на кое вероизповедание принадлежат.
Повод и причина за разделение между хората винаги може да се намери, но това води до спорове, омраза и дори убийства.